Големият български актьор Георги Черкелов остана завинаги в родния си град Хасково, година след като си отиде от този свят.
С мъдрите си очи и излъчващ „задължаваща сериозност“, както го определя авторът на барелефа му, който краси фоайето на театъра, Господин Тонев-Гуспата, той все още предава най-големия си житейски урок, който са научили от него и децата му, че човекът е важен! Ваятелят изучавал денонощно излъчването на театрала. Събрал негови снимки от различните му творчески периоди. Най-трудно му било да предаде характерното чело и устни на Черкелов.
“Народът е казал, че този, който го няма без него можем. И това е вярно. Без всеки от нас България може, защото тя е вечна! Ние всички сме преходни! Без всички може, но не е същото! Без Черкелов и театърът не е същия, и киното не е същото.“, изрече Джоко Росич при откриването на паметната плоча на най-близкия си приятел Георги Черкелов.
В детските си спомени от родния град на баща си се върна в годините назад и дъщерята на Черкелов Ирина. Като малка тя прекарвала ваканциите при баба си в Хасково и често с баща си през годините разговаряли за рожденото му място.
Според сина на Черкелов сценаристът и режисьор Иван Черкелов, чувството за хумор, с което баща му е прочут, било всъщност „деликатна ирония към всичко наоколо“.
Според Иван, големия житейски урок, научил от баща си е попил от личния му пример. „Аз съм силно впечатлен от него, и то не толкова от някакви конкретни негови наставления и водене на много разговори, колкото от конкретното му поведение, чисто, човешко. В основата на това поведение стоеше една деликатна ирония към обществения живот, за сметка на това какво представлява личността.“
Според Черкелов-Младши, най-силната роля, която Старши е направил в професионалния си живот е в „Емигрант“ на Народния театър. Георги Черкелов обаче направи и незабравими образите на Велински от „ На всеки километър“ и на крал Лир.
Мечтаел за пътуване с Шекспировите монолози. Това била и последната споделена и неосъществена мечта на Георги Черкелов.
Красимира Славова
