На 20 февруари, сряда, от 17.30 ч. в РБ „Любен Каравелов“ – Русе ще бъде представена книгата „Южна кръв“ на Йорданка Господинова.

Д-р Йорданка Господинова е родена през 1966 г. в Асеновград. Живее и работи в гр. Кърджали, където е директор на Дом за медико-социални грижи за деца.
Поетесата е член на клуб „Буквите“ и на клуба на Пловдивските писатели и поети. Автор е на стихосбирката „Самодивски клади (2011). Има много спечелени национални и международни конкурси, публикации в различни вестници и списания, в сборник „Ветрило на дъгата“ и „Смесена китка“ и др.
„Южна кръв“ (изд. „Буквите”, ред. Надежда Захариева) е нейната четвърта самостоятелна стихосбирка. Авторката споделя, че би искала хората, след като прочетат книгата й, да намерят сили да търсят любовта. „Защото ако търсим любовта, сме по-добри. Защото в този сив, понякога скучен и ужасен свят, любовта е тази, която ни дава нов път, нови сили да продължим.”
Авторката за себе си:
Родена с южна кръв
„По професия съм лекар, а по душа – номадка, лудо влюбена в свободата.
От сутрин до вечер гоня своя път, а нощем – мечтая. За всичко онова, което не съм открила или пък, може би, още не съм търсила.
Навярно южният вятър на Станимака или красивите легенди и предания, с които съм израснала, са причината да бъда такава – различна, нестандартна, понякога остра, но винаги истинска…
„Твоите дядовци събираха гроздето чак когато падне първият сняг, за да може салкъмите да поемат всичките слънчеви лъчи. От такова грозде се ражда най-истинското вино – гъсто и огнено, рубинено и тежко…” – сякаш още чувам гласа на татко.
Днес разбирам, че аз самата съм като това вино – огнена и южна.
А стиховете ми, това е начинът да разкажа себе си – с много страст, с много мечти, с много любов…“

Поетесата Надежда Захариева за книгата: „Какво, ако не „любов“, която блика като ручей, са стихотворенията на Йорданка Господинова, събрани в книгата и „Южна кръв“! Огледа ли се читателят в този любовен ручей, ще види отразена в него своята собствена душа, ще възкреси своите споделени и несподелени чувства, ще преживее своите щастливи и нещастливи мигове, ще полети със своите луди мечти през пространство и време. За да се превърне в част от вселената на любовта, сътворена от поетесата. Всеки, който прочете „Южна кръв“, който отпие от тази „любов, която блика като ручей“, поне в мислите си ще отрече „всички праведни навици“ и животът му ще стане „грях и свобода“.