В търсене на нови предизвикателства, на себе си и за преоткриването на хората, в стремежа си да запълнят смислено свободното си време, а и да реагират подготвено на съпътстващата ежедневието ни агресия, не само силово, хасковлии луднаха по два за града ни нови стила бойни изкуства. Къде е границата между силата и изкуството, и какво носят с една идея повече Тай Чи и Винг Тчун при осмислянето на личността, разказва инструкторът Георги Митев.
От къде води началото си Тай Чи? Разкажете малко история за създателя му.
Тай Дзи Цюан (Тай Чи) е древно китайско изкуство, практическо изражение на даоската философия. В основата на Тай Дзи Цюан е „събуждането” на вътрешната енергия – Ци, с широк спектър от медитативни, двигателни и дихателни техники, което подпомага способността за концентрация на съзнанието, постигане на енергиен баланс на всички органи и системи в тялото. Елегантно, красиво и мощно средство за поддържане на жизнените процеси в тялото и извън него в хармония и чистота.
Основател на Taй Дзи Цюан е легендарния Джан Санфън още през 12 век, а Ян стил като самостоятелна система, води началото си от 19 век . Човекът, посветен в това изкуство е Ян Лучан. През 1850г. той е нает от императорското семейство да преподава Тай Дзи Цюан в забранения град в Пекин. Към момента Гранд майстор Ян Джъндуо /четвърта генерация и правнук на Ян Лучан/ и неговият внук - Гранд майстор Ян Дзюн / шеста генерация на фамилията/, са председател и заместник председател на Ян Стил Тай Дзи Цюан Асоциацията.
Защо избрахте този стил, откога го практикувате?
Занимавам се с Тай Дзи и Винг Тчун интензивно от 5 години. Преди това изучавах различни бойни изкуства, медитация, техники на дишане и други практики при различни учители и майстори,от целия свят, като Русия, Индия, Англия, Австрия, Германия и т.н. За съжаление, всички тези практики се учат отделно една от друга. Това, което търсех бе съчетаване в едно на бойни приложения, движение, медитация, дишане, енергетика, философия. Така открих Тай Дзи и Винг Тчун.
Къде е границата между боя и изкуството в т.нар. бойни изкуства?
Границата може да бъде много голяма или в нулева точка. Изкуство е да владееш себе си и ситуацията. Много често ситуацията или някой друг владее теб.
В Хасково в момента този стил е много популярен, колко хора го тренират?
В Хасково, заниманията по Тай Дзи Цюан в моята школа започнаха през декември миналата година – 2012. За по - малко от два месеца, в групата има повече от 10 практикуващи.
Коя е подходящата възраст за началото на заниманията по Тай Чи?
Всяка възраст е подходяща. Тай Дзи Цюан се характеризира с бавни и плавни движения, които освобождават вътрешните енергийни блокажи, хармонизират тялото и ума. Това дава възможност да бъде практикувано от хора на всякаква възраст, без оглед на тяхното физическо състояние. Оздравителният ефект от заниманията с Тай Дзи Цюан е естествен и доказан. Упражненията са ефикасен способ за подобряване на мускулната и костната система, за релаксация на нервната система и за настройване на организма към правилна дихателна култура. Когато човек иска да се самоусъвършенства, не е проблем изкуството, а личността. Тай Дзи Цюан и Винг Тчун са за всеки, но всеки е за Тай Дзи и Винг Тчун!
Всеки спорт по принцип учи на дисциплина, това ли е единствения ефект върху личността, който Тай Чи регистрира?
Съвсем не, ефектът от заниманията с тези изкуства са много. Те учат човек да се променя, и тъй като това са вътрешни стилове, промяната започва първо вътре в нас. Основен аспект е здравето! Под здраве имам предвид цялостното такова - нервна и сърдечносъдова система, опорно-двигателният апарат, дихателната система, премахването на стреса, подобряване на концентрацията.
Защо е толкова важна концентрацията при заниманията с бойни изкуства?
Концентрацията е необходима, за да може да се балансира стреса и да се „освободи” мозъка. Така човек може по - добре да усеща както себе си, така и намеренията на другия. Когато човек е под стрес или бива нападан, той изпада в паника. Това притъпява усещания, блокира цялото тяло и няма как да има адекватна реакция.
Една от силните страни на Тай Чи е, че използваш силата на противника като противодействие , обяснете чисто практически как става това.
Много е трудно да се обясни с думи. Идеята тук е да вземеш силата на противника и да я водиш, а не да се бориш срещу нея. Ако противникът е доста по – силен и по- едър от вас, не е много умно да се сблъскаш с неговата сила. Водата е пример за това- когато тя срещне препятствие, го заобикаля, но следва пътя си.
Преподавате и в другия стил -Винг Тчун. Този стил е прочут с това, че е създаден от жена, това означава ли, че е „по-мек“.
Много интересен въпрос! Да, според легендата Винг Тчун –стилът е създаден от жена. Но ние, съвременните хора интерпретираме този факт прекалено дуалистично. Нека не забравяме, че Винг Тчун и Тай Дзи са базирани на даостката философия и разбиране за света. Погледнете символа Ин и Ян - в бялото поле има малка черна точка и обратното – в черното поле има малка бяла точка. Те изпълват цялото – в баланс и непрекъснато взаимодействие, съдържайки се едно в друго. Ако развиваме или виждаме само едната полярност, никога няма достигнем цялостност, хармония. Винг Тчун е уникално изкуство, защото тази философия е заложена в него - да бъдеш едновременно „мек” и в същото време „твърд”. Във Винг Тчун се използва точно това - едновременно защита с атака, като се запазва верижната сила. Това прави Винг Тчун едно от най – бързите и ефективни бойни изкуства.
Стюардесите на Азиатски авиолинии преди време минаха специален курс на обучение по Винг Тчун, това означава ли, че стилът е подходящ и разработен така, че да се действа в малки пространства?
Абсолютно. Винг Тчун е изключително ефективен в тесни пространства. В другите стилове е необходимо значително пространство, за да се постигне сила и скорост. Тук енергията се генерира в Дан Тиен / долната част на корема/ и се постига голяма взривна сила, насочва се към необходимите части на тялото - използват се предимно лакти и колене в близка дистанция. Освен азиатските авиолинии, специалните части на много страни преминават обучение и практикуват Винг Тчун - FBI(САЩ),SEK(Германия),RAID(Франция)NOCS(Италия) и други.
Кои са най-популярните имена в този стил?
В Европа, това са Гранд Майстор К.Р.Керншпехт, който е създател на Европейската Винг Тчун организация, ГМ Джузепе Шембри, Дай Сифу Оливър Кьонинг и др. В България,както и в Европа това е моят учител - Си-фу Станислав Багалев, който е създател на Винг Тчун Организацията в България.
Има ли сред известните, например Холивудски актьори, някои, който ползва това бойно изкуство.
Да, това са Брус Лий, Джеки Чан, Робърт Даунинг Джуниър, Стивън Сегал, Дони Йен, Никълъс Кейдж и много други.
Който е практикувал бойни изкуства знае, че философията им не е нападението, а по-скоро самоотбраната. Коя е най-силната страна на този стил, с какво се отличава той, например от киокушинкай?
На първо място трябва да уточня, че Карате е спорт, а Винг Тчун е чисто бойно изкуство без никакви правила и ограничения. Карате е външен стил - там се работи с много сила и техника, която да разруши атаката на противника или да я блокира. В състезанията по Карате, вие се срещате с противник със същите килограми, има забранени удари, имате протектори, присъства съдия, лекар и т.н. На улицата тези неща ги няма. Представете си, че влизате в подлез или асансьор и ви напада някой, който е 20-30 кг. по - тежък от вас или ви нападне с нож. При тези форсмажорни условия е много трудно да определите, точно коя техника съответства на ситуацията, за да се защитите. Когато човек е в стрес, реакцията се забавя много. Мозъкът не може за толкова кратко време да изрови от базата данни, подходящата техника. Да, ние също тренираме определени техники, но те изграждат реакции на база атаката на противника. Няма две еднакви атаки, нито на улицата ще ви се случи такава, каквато сте тренирали в залата. Затова ние тренираме усет (чи сао)- това помага да разберем в зародиш накъде и с каква сила ще протече атаката.
Защо трябва да изберем бойно изкуство, пред фитнес или школа по танци, например?
Хората като чуят „бойно изкуство”, всъщност чуват само думата бойно! Тук акцентът е – изкуство. Тези, които се занимават с бойни изкуства са хора, които усъвършенстват себе си и творят, те са творци на собствената си същност. Изграждат се и се тренират много качества! Работи се с тялото и духа, с емоциите, агресията, страха, волята, концентрацията, вниманието. Това, което е много важно е, че тренирате егото си - винаги има някой по-добър от вас, винаги има какво да се учи и да се променя във вас. Надграждането на всички тези качества променя вашия мироглед и светоусещане. Във фитнеса вие тренирате отделни мускулни групи, докато във Винг Тчун участва цялото тяло; там правите ”опаковката” да изглежда по-атрактивно, но вътре сте си все същия човек. Всеки сам решава, какво иска да постигне за себе си - аз не съм против фитнеса, спорта или изкуството. Напротив! Важно е човек да си зададе въпроса - защо правя това и как искам да се развивам. И да има удовлетворяващ го отговор.
М. Манолова
снимки: личен архив
ортодоксален тайчи