Жена се чуди между две или три краставици, пред строените етикети с цена 3.00 лв

Хасковският зеленчуков пазар не е чувал за пазарна икономика. Въпреки изобилието от много стоки, на много сергии, характерната за пазарната икономика конкуренция и разлика в цените, просто отсъстваше. Може да има 20 сергии препълнени с домати, но маржът на цените бе в рамките на 10-20 стотинки и всичко се движеше около 3-те лева. Явно всички производители са имали едни и същи разходи. А всички търговци са прекупвали зеленчуците на едни и същи цени.

Разбира се имаше и по-евтини домати, но със съответното по-лошо качество. Така седяха нещата и при краставиците, а марулите все едно се бяха наговорили да бъдат поне 50 ст. на коренче, както и пресния лук. Сметката на купувач показваше, че шопското мезе на двама мъже и една бутилка излиза повече от самата бутилка. Със сигурност повече от домашницата и почти колкото купешката.

Иначе качеството изглеждаше много добро. Рогът на изобилието обаче пълнеше предимно очите на иначе многочислените пазаруващи. Хората избираха зеленчуци на бройка, като се отпускаха повече на цитрусите, които излизаха по-евтино. Всичко се подбираше плод по плод или в случая на възрастна двойка, скилидка по скилидка, избирана под заплашително висящия етикет на чесъна с надпис 6 лв за кило. Пазарджиите обаче изглеждаха доволни, през седмицата и толкова нямало.

Доста съграждани пък заложиха на култовата фраза на експремиерът Димитър Попов „За бога братя не купувайте” и теглиха по една и на сергии и на магазини, в името на следобедната слънчева разходка.

Г.Христов

Изобилие от прясна зеленина

Навсякъде падаше голямо избиране

По наедро се пазаруваше само при плодовете

Доволни

Други пренебрегнаха пазаруването в името на слънчевата разходка

Макар едни хора да настояваха да има шопинг