Сн.: Архив, 2011 г

Зимата постепенно върви към своя край, а това лято в Хасково се очертава горещо. Освен предстоящите национални избори в областния град се задава и друга битка, в която някой ще налапа кабелите за интернет и телевизия.

За какво става дума?

На 3 януари (какъв махмурлийски ден е избран!) в общината се проведе обществено обсъждане на бъдещ проект – за зелена и достъпна градска среда. Стана ясно, че центърът на града и много квартали ще бъдат облагородени със зелени площи, детски площадки, улично осветление и (внимание!) изграждане на подземна инфраструктура. А тя включва кабелите за интернет, телефон, телевизия.

За разлика от други градове в България, които готвят подобни проекти, за предварителното обсъждане в Хасково не бяха поканени, нито дори предупредени, фирмите, които се занимават с тази дейност. В Перник например в общината са били извикани всички доставчици на кабелна и интернет, за да могат с европейските средства да решат и този наболял проблем – висящите по стълбовете снопове кабели.

Защо в Хасково този проект бе държан в тайна от фирмите доставчици? Много просто, защото има приятелска фирма, която ще се нагърби с тази работа.

Коя е тази фирма и защо я наричаме „приятелска”?

От няколко години уличното осветление в Хасково се поддържа от фирма „Сити път”, която има удоволствието да получава за тази работа суми, няколко пъти по-високи от парите, плащани в други, сходни по големина градове. Управител на „Сити път” е Кирил Проданов. Преди няколко години в едно интервю кметът Георги Иванов бе попитан защо в града се говори, че въпросната фирма е на сина му. Градоначалникът отговори, че „Кирчо е приятелче” на сина му, често ги виждали заедно и затова хората погрешно смятали, че фирмата е на сина му. Справка в търговския регистър потвърждава думите му – никой от двамата кметски синове не участва като собственик в „Сити път”.

Само няколко месеца след регистрацията си през 2005 година приятелската фирма печели уличното осветление, а в следващите години отпусканата за това сума на няколко пъти се удвоява. От стотина хиляди става 200 бона, после 400 000, върхът е 2009-а, когато получените от нея общински пари са 750 000 лв. С напредването на кризата сумата се успокоява на 375 000 лв.

С напредването на кризата обаче, а явно и в резултат на високата инфлация, приятелството също поскъпва.

Ето как.

През март 2011 година е регистрирана фирма „Технистрой”. В нея съдружник е приятелската „Сити път”, а съсобственик е „Ривов електроникс” на Георги Ривов. Собственикът на „Аида нет” пък е в близки отношения със сочения за глава на Октопода Алексей Петров и неотлъчно го придружава при посещенията му в Хасково. През май 2011-а Трактора проведе и среща с кмета Георги Иванов, която не бе огласена пред медиите и не стана ясно за какво са разговаряли. Сега вече може би  се досещаме.

Появата на „Технистрой” обяснява и метаморфозата на кмета по отношение на вкопаването на кабелите под земята. През 2009 година той обяви официално от трибуната на Общинския съвет, че няма да позволи на никого да разкопава града. Само три години по-късно, след появата на „Технистрой”, вече е на противното мнение. Проект на фирмата за „изграждане на подземна електронна съобщителна мрежа”, включващ на практика целия град, е одобрен от Експертния съвет в общината и светкавично, в рамките на 48 часа, е вкаран за одобрение в ОбС.

Повече от година обаче фирмата не пристъпва към строителството. Странно ли изглежда? Няма нищо странно. Защо трябва да влага свои средства, след като може да стане с европейски? В тази находчивост всъщност не би имало нищо лошо, ако не беше една „подробност” – всъщност цели налагането на монопола на приятелската фирма над целия град. А до какво водят монополите българинът отдавна е изпитал на гърба си и по джоба си.

Похвалната експедитивност на общинската администрация, когато обслужва приятелски фирми обаче трябва да бъде сравнена с обслужването на простосмъртните, за да стане ясно за какво иде реч.

Проекти на останалите интернет компании в Хасково прашясват с години по чиновническите бюра. Ето пример с един от тях, на ЕСКОМ.

След продължително разтакаване фирмата подава жалба в административния съд за мълчалив отказ на главния архитект на Хасково да се произнесе по нейно заявление за издаване на разрешително за строеж. Справедливият съд обаче отсъжда, че не е компетентен да се произнася по мълчалив или категоричен отказ на главния архитект и праща преписката на РДНСК по компетентност. От строителния контрол издават заповед до главния архитект да се произнесе по заявлението. Последният обжалва пред съда тази заповед. И (внимание!) същият този справедлив съд решава, че РДНСК не е компетентен да издава такава заповед на главния архитект.

Съдебният водевил се разиграва в последните месеци на миналата година. Автори на юридическия шедьовър са магистрати от административния съд в Хасково.

По подобен фарсов сценарий се разиграва и сагата с новия офис на ЕСКОМ до Руската гимназия. Само преди дни главният архитект издаде мотивиран отказ за въвеждане в експлоатация. Според строителни експерти мотивите в нея са направо сюрреалистични. Например в заповедта се сочи, че липсват документи за проверки при „достигане на контролираните проектни нива”. За уточнение – сградата е купена от фирмата вече построена до покрив. Няма как тя да е завършена дотам, ако не са били проверени всички етапи на строителството и да са издадени съответните документи. Които впрочем са представени. Все едно катаджията освен шофьорската книжка да ви поиска и протокола за изпита пред КАТ, резултатите от листовките, справка за часовете кормуване и прочие.

Последната забележка в забележителния документ представлява своеобразен връх на отчаяно въображение. Тя гласи, че „ажурната ограда е изградена без разрешително за строеж”.

Въпросното разрешително за строеж е искано три пъти от Архитектурата, и три пъти е било предоставяно. Впрочем веднъж го публикувахме и в Haskovo.net. Въпреки това главният архитект продължава да твърди, че такъв документ не съществува.

Разбира се, този казус отново ще отиде в съда и по всякаква логика заповедта би трябвало да бъде отменена. Освен ако законът отново не бъде прочетен така, както дяволът чете евангелието.

Тези примери илюстрират как и защо кабелите в Хасково са все още във въздуха. Това не зависи от желанието на фирмите, в чийто интерес е те да са под земята. Най-малкото защото разходите за подръжка са несравнимо по-ниски.

Неравната битка на интернет компаниите, без приятелската фирма естествено, вероятно се възприема от голяма част от аудиторията като шоу спектакъл, като атрактивен футболен мач. Разликата между битката на терена обаче и тези в действителността е, че в реалния живот загубите се плащат от самата публика. От приятелската фирма например вече са отправили оферти към останалите доставчици. И тя е: понеже друг никой няма да получи разрешение за разкопаване, можете да използвате нашето разрешително за полагане на подземни кабели. На цена 90 евро на линеен метър.

Според строителни експерти себестойността на тази дейност на линеен метър е 25-30 лева, пряко сили до 40 лв. Исканата цена от 180 лева е просто безпрецедентна.

Едва ли има наивник, който да смята, че подобна инвестиция, която впрочем става все по-неизбежна, не би се отразила на таксата за кабелна телевизия и интернет.

Българинът обаче е доказал, че осъзнава някои истини едва тогава, когато го ударят по джоба.

Всички тези неща предстои да се изяснят през идващото лято. Тогава ще стане кристално ясно и на най-големите скептици кой точно ще налапа кабелите.

А за нас, простосмъртните, остава да плащаме. И да лапаме мухите. През лятото поне ще ги има достатъчно.

Екип на Haskovo.net