Покрай разгорелите се страсти от последния и всъщност първи национален референдум в най-новата ни история, хората сякаш се размърдаха повече и се присетиха, че освен да решават въпрос с национална тежест и отговорност, могат да използват и формулировката "Глас народен- глас-Божий" за решаването на местните си проблеми.
Да „преметат„ собствения си двор от натрапена политика и изфабрикувани решения, и да тропнат с юмрук срещу местните парламентаристи, когато не са съгласни, когато искат друго, различно от думата на властимащите. Защото точното наименование на популярния в пространството като Закон за референдумите, всъщност е: “ Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“.
И докато от ЦИК до последно хвърляха боб за точната цифра на гласувалите във всенародното допитване за развитието на ядрената ни енергетика, политиците си присвояваха, всеки по своему победата, а анализаторите уклончиво и твърде скучно коментираха готовността на народа да поеме отговорност за процесите в държавата, „референдум“ стана модерна дума. Българинът сякаш се страхуваше досега да вземе властта в свои ръце. Да участва пряко в държавните работи и местното самоуправление.
А всъщност местният референдум много прилича по организация на националния, и по лобиране -също. За първата стъпка единствена необходимост е наличието на будни граждани. Инициативният комитет трябва да е в състав от 3 до 7 души. Следва регистрация и организиране на подписка под определената тема. Парафите трябва да са не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра. После общинския съвет решава насрочването на допитването. Организация и финансирането на местния референдум е за сметка на местния бюджет. Тоест те трябва да бъдат гласувани от местния парламент. С осъществяването на организационно-техническата подготовка са натоварени кмета и общинската администрация. Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са се включили не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Всичко това се случва през 2002 година в Тополовград, но с едно голямо „но“. Историята е за един местен референдум, но всъщност с ограничени граждански права, за един кмет, който плаща цената на демокрацията... от джоба си. Буквално.
Тополовградчани, се оказва, са доайени в правенето на местен референдум. За първи път в сакарското градче се заговаря за допитване по местен въпрос през 2002 година. Тогава кмет в края на първия си мандат е Данчо Трифонов. Въпросът, събиращ подписи, е за отделянето на Тополовград от област Хасково. Ако референдумът е успешен ще се решава и за преминаването на общината към Ямболски регион. "Ние нямаме нито културни, нито икономически, ако щете и традиционни връзки на хора, на придвижване, които да ни свързват с Хасковска община. Със Стара Загора - да, с Ямбол - да, но с Хасково-не!", заявява преди 11 години по повод инициативата кметът.
„Тополовград е доведеното дете на Хасковска област“, коментира и днес един от инициаторите на подписката за местното допитване Марин Инджов, тогава общински съветник от БСП .
За искането си хората се мотивират с факта, че Тополовград минава изкуствено към Хасковско. Повече от две десетилетия, преди административното делениеот 1987 година, градът им е в Ямболски окръг. После е зачислен към област Стара Загора, а по-късно - към Хасково. Според инициаторите на подписката за референдума, проблеми като здравно и административно обслужване на община Тополовград ще бъдат по-добре решени, ако бъдат към Ямбол.
Необходимите подписи са събрани много бързо, внесени в общинския съвет и референдумът е насрочен за 1 юни.
Непосредствено преди датата на допитването, в Тополовград са предупредени от областния управител на Хасково, по това време Георги Зарчев, че решението на местните парламентаристи ще бъде стопирано. Мотивът е, че то не е от компетентността на местната власт и само указ на президента може да реши изваждането на едно населено място от една област. Упоритите тополовградчани обаче провеждат референдума. Отбелязват 47 % активност, а с положителен отговор „за" извеждането на общината им от Хасковска област, се отчитат близо 85 на 100 от отишлите до урните.
Заради незаконосъобразността на референдума, той не е зачетен. Съдът присъжда направените разходи от около 5 000 лв. по организацията му да заплати кмета на общината Данчо Трифонов.
„ Платих всичко до стотинка. По време на 6 годишното ми управление всеки месец ми удържаха по малко от заплата докато се изплатя“, спомня си бившият градоначалник на Тополвград.
Понастоящем Данчо Трифонов работи като възпитател. Въпреки, че от годината на тополвградския опит за пряко участие на хората в решаването на местен въпрос и последвалия провал, да са минали 11 лета, екскметът не съжалява и секунда за стореното. Той признава, че законите не трябва да се потъпкват, но и отчита слабостите в т.нар. Закон за референдумите с примера именно от Тополовград.
“Джобът ми олекна с 5 000 лв, но всъщност това бяха не просто пари, това беше цената на демокрацията. И аз я платих. А за да има смисъл тя, трябват по-кардинални промени, даващи повече право за волята на обикновените хора. Ако за Тополовград трябваше президентски указ, то президентът трябваше да ни чуе, да вземе под внимание нашата дума и чисто административно да удовлетвори нашето желание. Иначе гласът народен остава като глас в пустиня“, разсъждава Трифонов.
Тополовградският опит е като пример недобър за несъобразвянето на закона, но като сигнална червена лампа за необходимите кардинални промени в законодателството относно инициирането, провеждането и правните последици на референдумите. Защото Тополовград беше през 2002 година, утре може на дневен ред да са интересите на моята улица, на нашия град, на държавата ни...а всичко това сме ние - обикновените граждани, но излезли от черупката си на само гласоподаватели.
М. Манолова
