Ръководството на Европейски институт ПОМАК

Миналата 2012 година НЕ скандализира българското общество с учредяването на 7 юли в Смолян на Европейски институт „ПОМАК”. Безхаберието у нас към опасността, която носи натрапването пак и пак на „помашката” тема на дневен ред, си обяснявам донякъде с това, че май свикнахме със спорадичното й възпламеняване, наглед безрезултатно, вече 20 години. Силно се надявам незаинтересуваността ни да не е червена лампичка, че имунитетът ни като народ вече се стопява, защото претенциите за отделянето на „помашки етнос” у нас нарастват с нарастването на безработицата и на апетитите на определени хорица за власт или нещо повече.

И докато ние високомерно си кротуваме и наблюдаваме отстрани наглед безрезултатните усилия („толкова е ниско нивото, че не си струва това да се приема на сериозно”), темата за „помашкия етнос” у нас прекрачи границите на страната ни и, неизвестно как, се вмъкна чак в „Пост-мониторинговия диалог с България” (проекторешение) на докладчика в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лука Волонте от Италия. Ето една от мерките, които ще се предложат в него на България: за „да продължи напредъка и потвърди устойчивостта и необратимостта на реформите”, тя трябва „да осигурява пълно прилагане на всички изисквания на Рамковата конвенция за закрила на националните малцинства, особено онези, отнасящи се до сферата на прилагането на Конвенцията от гледна точка не-признаването на съществуването в България на помашко и македонско малцинство и подписването и ратификацията на Европейската харта за регионални или малцинствени езици (ETS № 148)”.

Прилагане на Рамкова конвенция за Защита на национални малцинства по отношение на „помашкото малцинство” у нас, а после и признаване на неговия „малцинствен” език? Ако това не е тревожно...

Тревожно е също, че радио Дойче веле разгласи това проекторешение като свършен факт, т.е. че ПАСЕ едва ли не вече ни дърпа ушите, а всъщност то тепърва ще бъде гласувано – на следващата пленарна сесия на ПАСЕ, която ще се проведе на 21–25 януари 2013 г. в Страсбург.

Не знам кой точно е консултирал италианеца Лука Волонте (от Група на Европейската народна партия, чиято роля в изграждането на съвременния облик на Европа е значителна) относно съществуването на „помашко малцинство” в България. Но при всички случаи това ще да е бил човек, меко казано, абсолютно невеж. Нищо чудно да е бил виден „помак” или „помаколог” като председателя на Европейски институт „ПОМАК” Ефрем Моллов например, който миналата година издаде книгата „Има ли бъдеще Велика Булгария или защо бе скрита историята на помаците”.

Без да съм сигурна, че високопоставен еврослужител ще се вслуша в мнението на редови българин, роден между впрочем в същия район, откъдето е и „помакът” Ефрем Моллов, ще си позволя да говоря публично, защото не мога и не искам да мълча, тъй като чрез своето проекторешение той унижава човешкото и националното ми достойнство, както и достойнството на немалък брой българи.

Пропускам факта, че Ефрем Моллов, самоопределящ се като мюсюлманин и суфий, се обявява за пророк: „В ръцете си държите книга пророческа...”. Така пише на корицата отзад. Само заради хората, които биха му повярвали поради наивност или незнание, ще припомня Сура 33, стих 40 от Корана, където недвусмислено е казано: „Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците.” Следователно, според Корана, свещен за всеки мюсюлманин, Ефрем Моллов е лъжепророк. И лъжемюсюлманин, естествено, щом се сили да оспорва Корана.

И така, доколко изворите за възникването и историята на „помаците” , приведени в „Има ли бъдеще Велика Булгария...”, са научни, обосновани и автентични? Въпросът е особено важен в случая, тъй като авторът претендира да е най-компетентният „помаколог”: „С тази книга искам да сложа край на споровете за произхода на помаците, какви точно са те и откъде са дошли. Умните ще ме разберат, а на другите ще кажа, че това знание е пазено точно 1111 години, но е дошъл сега момента да бъде споделено и разбрано.”

Между другото, спорове за произхода на „помаците” нямаше допреди 20–30 години, защото тогава всички знаеха, че така – с привкус на обида – наричат българите у нас, които изповядват исляма, насила потурчени по време на османското владичество.

Спорове по този въпрос е нямало и по време в самата Османска империя. Това го потвърждават и всеизвестните думи на Митхад паша, велик везир и висш османски държавник, пред френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж” от януари-юли 1878 г.: „...Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български.” Това обаче, което не знаехме за Митхад паша (а едва ли и самият той е знаел) – според Ефрем Моллов той, както и Кемал Ататюрк, също е от племето на „помаците”. Но как така Митхад паша, един от най-висшите държавници, който е имал свободен достъп до всички, включително и секретните документи на империята, на всичко отгоре самият той „помак”, е пропуснал да ги назове „помаци” и дори е заблуждавал европейците относно етническия им произход! Да не би някой да му е плащал за това или да го е заплашвал, за да заблуждава света в полза на България?

Ефрем Моллов, освен че претендира да е единственият носител на истината за „помаците”, се перчи, че е едва ли не единственият носител на Истината, която ще отвори пътя за новото време – „време духовно, време на чистите души”, „времето на просветените”. Като един от „просветените”, представящ себе си за суфий, той е отделил цяла глава на суфизма (религиозно-мистично аскетично течение в исляма) – „Какво е суфизъм и защо е част от родовата памет на помаците”. Тя се различава съществено от другите глави. Дори ми се стори, че книгата е писана поне от двама души, нямащи нищо общо помежду си, и после е някак донатаманявана, достъкмявана, пришивана с бели конци. Вярно, в началото на главата за суфизма авторът пише: „Не всеки суфий може да каже това, което е написано по-долу, затова си позволих да покажа и други мнения и изказвания по този въпрос.” Но докато я четях, не срещнах нито едно чуждо име, нито едно чуждо мнение, изказване и т.н. Просто вървеше текст, от който не се разбираше, че той не е на автора. В него се демонстрираха респектиращи познания. За дълбоките и светли прозрения, които бяха в абсолютен контраст с другите послания на книгата, да не говорим. Те ми напомняха дори на невероятните откровения на Хазрат Инаят Хан, суфий, живял в края на ХІХ – началото на ХХ век, индиец по произход, оставил ни в наследство няколко книги (някои от тях са издадени за първи път в православна Русия!). Отгърнах за всеки случай книгите му и...

Така разбрах, че Ефрем Моллов беше взел едно към едно текстове от този индиец, без никъде и по никакъв начин да укаже, че го цитира. Нещо повече. Следвайки книгата му, открих, че текстът на Хазрат Инаят Хан е не само механично съкращаван, а и накъсан от други, също чужди текстове, за които също нямаше указание. Ефрем Моллов просто си ги бе присвоявал на принципа „копи-пейст”, известен още като плагиатство или – като кражба!

Ето структурата на самата глава за суфизма: 

1. Тя започва с 10 реда текст на Ефрем Моллов, включващи и вече цитираното негово признание. 

2. Откъси от „Мистични медитации (Учението на суфите)” на Хазрат Инаят Хан.

В текста на Ефрем Моллов от: „Суфизмът (арабски: تصوف, taṣavvuf; персийски: عرفان, erfan) е философия сред религиите и религия; сред философиите...” – до: „...и затова светът ги е нарекъл суфии, от корена саф, което на арабски означава „чист” (из глава „Суфизъм” на Х.И. Хан). 

3. Целият текст от Речник в сайта „Инфоекспрес” (Суфизъм – the Next Generation).

В текста на Ефрем Моллов от: „Суфизмът е още езотеричен ислям, духовно течение, възникнало скоро след установяването на мюсюлманството...” – до „...Но ако ти се моля заради Теб самия, не ме лишавай от вечната си красота!” (това, последното, е част от цитат на произведение на Рабия Ал-Давия, чието име Ефрем Моллов също не посочва).  

4. Цялата статия „Суфизъм” на доц. д-р Ели Сярова, преподавател по философия на религията, философия на мита и символа, както и по религиознание във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

В текста на Ефрем Моллов от: „Суфизмът е мистична традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф”, буквално навличане на власеница...” – до: „...и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика”. 

5. Част от статията „Фарид ад-дин Аттар” в Уикипедия.

В текста на Ефрем Моллов от: „Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар е персийски поет и суфиски теоретик...” – до: „...Името Аттар е творчески псевдоним. То означава „химик”. 

6. Откъси от „Мистични медитации (Учението на суфите)” на Хазрат Инаят Хан.

В текста на Ефрем Моллов от: „Суфизмът никога не е имал начало и никога не е възниквал като историческо явление...” – до: „...те имали многобройни последователи, сред които Садик и Али” (из глава „История на суфизма” на Х.И. Хан); от: „В най-древни времена било основано Братството „Чистота – Сафа“...” – до: „...няма различие в мъдростта; различни са само формите, в които се проявява” (из същата глава на Х.И. Хан, след значително съкращение); от: „Централна тема в живота на суфия е свободата на духа...” – до: „...Отговор на този порив може да се намери в придобиването на духовност” (из „Увод” на Х.И. Хан); 

7. Целия текст „Статии и есета: СУФИЗЪМ” в „Truden Web Site – Новини”.

В текста на Ефрем Моллов от: „Суфизъм – това е мистична традиция, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство...” – до: „...следното изречение на Пророка Мохаммад: „Шариат – са моите думи, тарикат – моите действия, хакикат – моето вътрешно състояние”. 

8. Част от статията „Суфизъм” в Уикипедия.

В текста на Ефрем Моллов от: „Класическите суфистки учители дефинират суфизма...” – до: „...Традиционни суфистки практики са повтарянето на имената на Бога и специфичния аскетизъм”. 

9. Откъси от „Мистични медитации (Учението на суфите)” на Хазрат Инаят Хан.

В текста на Ефрем Моллов от: „Суфиското преклонение към природата се е родило...” – до: „...не е способен да види по-далеч от тесните рамки на своите собствени идеи” (из глава „Суфизъм” на Х.И. Хан); от: „Целта на суфия в живота е...” – до: „...неговата единствена цел – осъществяването на истината” (из глава „Целта на суфия” на Х.И. Хан); от: „човечеството може да бъде разделено на три основни групи...” – до: „...не е толкова просто да станеш човек. Понякога цял един живот не стига” (из глава „Различни степени на духовно развитие” на Х.И. Хан). 

10. Целия текст на „Най-ранните учени за суфизма” в сайта на Висшия ислямски институт.

В текста на Ефрем Моллов от думите на Имам Ебу Ханифе до думите на Ибн Абидин (общо 12 имена). 

11. Списъкът на „известни суфии”.

Не можах да издиря откъде е заимстван, но съдейки по имената, ще да е бил съставен от не особено запознат с европейската култура човек. Защото в него наред с „всички пророци” са поставени Настрадин Ходжа (?), Хитър Петър (?), Вилхелм Тел (?), Робин Худ (?), Екзюпери, Сервантес, Петър Дънов, Раковски, Анщайн, Толстой, Васил Левски, Захари Стоянов, Йосиф Тито (тъй е написан от автора), Людмила Живкова... А как биха могли литературни и легендарни персонажи (поставените от мен под въпрос) да бъдат „известни суфии?  

12. Следват заключителни 15 реда на Ефрем Моллов, написани в стила на останалата част на книгата, от което излиза едва ли не, че всичко казано в главата за суфизма предсказва идването на новото време, че то вече е започнало от 5 май 2012 г. (запомнете тази дата, защото по-нататък я има и в по-друг контекст) и че то, както пише Ефрем Моллов, „ще е времето на Една религия и Една Истина за всяко племе на Земята и за всеки един човек. Времето на древната религия на прабългарите. Времето на суфиите”.

Фактът, че Ефрем Моллов си признава: „Повечето думи не са мои. Те принадлежат и са казани от хора, имащи отношение към мъдростта на суфизма...”, не свалят от него отговорността за това, че не е посочил имената на хората, след като е цитирал творбите им едно към едно. Нещо повече с взаимстваните текстове той манипулира читателите си по няколко недопустими за един „просветен” човек, за какъвто се представя, начини: 1) Като ги накъсва и разбърква, както му е угодно (така е направил с откъсите от Хазрат Инаят Хан); 2) Като механично е пренасял думи от един заимстван текст към друг (уточнението „(арабски: تصوف, taṣavvuf; персийски: عرفان, erfan)” от Речника в сайта „Инфоекспрес” внезапно се е оказало в текст на Хазрат Инаят Хан); 3) Като прави своеволни съкращения, без да ги указва, или  като премахва вътрешните заглавия на заимстваните текстове;

4) Като умишлено сменя структурата на абзаците и „болдва” (прави получерни) някои от пасажите и така измества акцента на автора; 5) Като от време на време вмъква свои думици или направо редактира чуждите текстове (от рода на: „можем да направим извода...” вместо „от това следва...”, „някои питат” вместо „някои се учудват” и др.).

А на някои места вкарва директно свои си неща, които са в тон с останалата част от книгата му – все едно всичко заимствано доказва невероятните му тези и „научни” открития”, за които след малко ще стане дума. В биографията на Фарид ал-дин Аттар например на мястото на изречението: „На младини пътува из Египет, Туркестан и Индия...”, четем: „На младини пътува много, посещавал е и Родопите. От това време пазим и негова книга. Преписвана е многократно, като същата се ползва и сега. Минал по пътя на прабългарското племе и през Египет се прибира в Персия.” В откъс от Хазрат Инаят Хан, който започва с думите „В наши дни задачата на суфиското движение...” авторът не е посочил, че става дума за време отпреди 100 години, но в края на абзаца е вмъкнал свое автентично изречение, без да го отделя като свое: „Именно тази философия и религия (т.е. суфизма – б.м.) прокламират древните прабългари през 555 пр.н.е.” и т.н. Подобни собствено негови „вметки” в чуждите текстове има още на три места.

И какво, в края на краищата, излиза? Излиза, че новото време, „време духовно, време на чистите души”, „времето на просветените”, което идва, е провъзгласявано от човек, който... Обикновено в обществото такива хора са наричани плагиати, другояче казано – крадци! То че това ново духовно време ще дойде – ще дойде, без съмнение, но едва ли измамниците и крадците ще са част от него.

Собствено в авторската част на книгата (ако въобще и там авторството не е съмнително) Ефрем Моллов прави голям брой зашеметяващи „научни” открития, които едва ли бих разобличавала, ако го нямаше проекторешението на Лука Волонте. Чрез тях нашенецът слага край на споровете за произхода на „помаците”. И какви точно аргументирани „научни” доказателства на своите тези привежда той? Ами никакви. Освен някакъв неидентифициран „древен текст” и  няколко мистериозни пророчества, древни и от по-ново време. Излишно е да уточнявам, че не е посочено откъде те са взети.

Според този „древен текст” историята на прабългарското племе, т.е. на „помаците” започва така: „...И дойдоха в земите на племето АЛАМ две племена от изтока – племето на БУЛГАРИТЕ и племето на МАГОВЕТЕ... Две перски племена. Приеха ги в земите аламски, защото показаха стария корен и родство. Показаха знание, което трябваше да се изпълни. И се сродиха тези три племена и станаха силни и знаещи. Те бяха основата на Великата перска държава на хана КУРУШ – синът на Слънцето, и създадоха за нея вяра от древното, която беше предопределена да пребъде.”

От тълкуванията на Ефрем Моллов разбираме, че държавата, която древните прабългари са създали, е Персийската империя, а „ханът Куруш” е Кир ІІ Велики, нейният създател. Това, че Персийската империя е първата „Велика държава” на прабългарите, е и първото впечатляващо „научно” откритие на Ефрем Моллов! Второто му, също впечатляващо откритие е това, че Кир ІІ Велики (Куруш е персийското му име) е бил „хан”. Известно е, че владетелската титла „хан” влиза в употреба едва след VІ–VІІ век и то преимуществено при монголите и тюрките, а Кир ІІ Велики, който е титулуван като шахиншах, т.е. „цар на царете”,  основава Персийската империя още през VІ в.пр.Хр. Анахронизми от този род са допустими в литературата. Но в художествената литература. В текст, който обявява истини от последна инстанция, употребата им все пак следва да се избягва.

В подкрепа на свои абсурдни твърдения Ефрем Моллов се позовава на текста от Глинения цилиндър на Кир ІІ Велики, известен като „Обръщението на Кир” към вавилонците. Дори го илюстрира с две снимки. После го обявява за „основен закон на прабългарското племе” и след думите: „А ето и неговия текст...” – го цитира на четири страници! И слава Богу, че го цитира, защото така всеки и с просто око вижда, че това не е автентичният текст. Текстът на Кир е написан на вавилонски, а авторът ни го предлага на персийски, като не дава превод на текста. Затова се обърнах за помощ към доц. д-р Иво Панов, ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ „Св. Климент Охридски”, един от най-добрите познавачи на персийската история и език у нас. Така разбрах, че текстът, който Ефрем Моллов, цитира, дори не е „Обръщението на Кир”, както той твърди, а текст, който се отнася до обръщението, който на всичко отгоре е така съкращаван, че е напълно объркан.

Но... на вратата вече чука поредното зашеметяващо „научно” откритие на Ефрем Моллов. То също е илюстрирано с две снимки – на гробницата на Кир ІІ Велики. Надписът и към двете е един и същ: „Текето на хан Куруш в днешен Иран”. Какво всъщност представлява текето? Първоначално „теке” е означавало жилище на мюсюлмански духовен водач и негови ученици, а по-късно – комплекс от сгради с гробница на мюсюлмански светец в центъра. Там в определени дни се събирали дервиши или бекташи, като то им служело за подслон. И така, според Ефрем Моллов излиза, че ислямът (като религия на древните прабългари) е съществувал цели дванайсет века преди раждането на пророка Мохамед! Наистина впечатляващо! И тази религия пак според „древното Пророчество”, провъзгласявано от Ефрем Моллов, е „предопределена да пребъде”!

Следват исторически фантасмагории за прабългарите от разселването им по Азия и после по Европа до наши дни, коя от коя по-екзотични и ексцентрични, за които авторът на „Има ли бъдеще Велика Булгария...” дори не е помислял да представя доказателства. Вероятно защото смята, че те от само себе си се подразбират. Но ще предам накратко малка част от историята на „помаците”, доколкото тя според не съвсем завоалираните послания на Ефрем Моллов може да промени не само демографската карта на България и Балканите, а и съдбата и облика на съвременна Европа и Азия. Правя го точно заради членовете на ПАСЕ – да се замислят поне, като ще ни размахват пръст относно „помашкато малцинство” у нас, а не че иначе си заслужава.

След сложни династически перипетии, войни и векове на пречистване чрез номадство прабългарското племе се придвижва от Персия до Кавказ, където създава втората си „Велика Булгария” – тази на Кубрат, който вече е приел в Константинопол християнството (този факт, разбира се, е премълчан от Ефрем Моллов). Тук някъде, в цитирано от Ефрем Моллов „Пророчество” от 555 г. за първи път и се появява наименованието на някакъв прабългарски род „pu mag” (в превод от персийски това значело „петимата магове”), от който щели вече да бъдат хановете на прабългарите. От историята е известно, че владетелите ни от този период са от рода Дуло, включително Кубрат и синовете му. По-късно владетели на Дунавска България са и от други родове (Вокил и Угаин). Никъде в историческите източници по никакъв начин не се споменава прабългарски род „pu mag”. Как така! Нима е бил гонен, та се е наложило да живее в нелегалност!

Но да се върнем към историята в интерпретация на Ефрем Моллов... Кубрат имал петима сина – Котраг, Бат Баян, Алцек, Кубер и Аспарух. Котраг и Бат Баян останали в Азия. Алцек обединил племена, родствени на аварите (генетичен продукт от смесването на хуни, алани и прабългари), и с тях поел към „сърцето на Римската империя”. Кубер тръгва с племена, смесили прабългарска и аланска кръв, към Солун. Аспарух с представители на трите стари прабългарски племена се устремил към Константинопол. Той и създава третата „Велика Булгария”. Тези трима синове на Кубрат според поредното „Пророчество” трябвало да изградят „Велика Булгария”, простираща се на пет морета...

След покръстването на България през ІХ век от цар Борис І, петимата прабългарски Велики магове заедно с 5 555 мъже, жени и деца бягат от столицата в Родопите. Оттук-нататък в качеството на „научен” източник в „Има ли бъдеще Велика Булгария...” започва да се мярка някаква тайнствена „книга (китаб)”. Според написаното в нея главният жрец дава на забягналите с него прабългари в Родопите името „pu mag”, откъдето и се е появило съвременното им название „помаци”.

Е, това, че великият везир Митхад паша, бидейки сам от племето на „помаците”, не ги е забелязал; това, че проф. Евгения Иванова в статията си „Идентичност и идентичности на помаците в България” от 6 март 2012 г. отбелязва, че „понятието „помак” се появява за първи път в регистър от 1873” (представяте ли си, в абсолютно подробната и перфектна документация, която Османската империя води, за първи път това понятие се появява едва в края на ХІХ век, малко преди освобождението на България!); това, че българите мохамедани в Родопите са били наричани „ахряне”, а че „помаци” са се наричали само българите мохамедани в Тетевенско... – за Ефрем Моллов не е от особено значение. Той с артистична лекота разбива на пух и прах всичките тези факти. На него просто не факти са му нужни.

И така, „помаците” именно създават през ІХ век в Родопите четвъртата „Велика Булгария”. Макар нейното съществуване да е според автора „абстрактно”, „виртуално” (нещо като Летящия Холандец...), тази призрачна държава по същество е играла ключова роля в историята на Балканите, тя е дърпала конците на европейската политика и е предопределяла почти всички значими събития в Европа през вековете до днес.

Вече, струва ми се, е абсолютно ясно с какъв човек си имаме работа. Такива хора най-често са наричани лъжеучени. Но не в това е бедата. Не и е в това, че той строи теориите си върху мистериозни „древни текстове” и пророчества или като взаимства чужди текстове. Бедата е в това, че той чрез откраднатото манипулира читателите, за да предизвиква противопоставяне и ненавист между българи мохамедани и българи християни. Така например разсъжденията на светлия миротворец Хазрат Инаят Хан за „човека-животно”, „човека-демон” и „разумния човек” Ефрем Моллов използва, за да пробужда омраза към християните. Според него приемането на християнството в България е осъществяване на „пъклен Заговор”. Св. Кирил е „шейтан (дявол)” и той и брат му св. Методий, покровителите на Европа, са „родоотстъпници от коляното на хана Кубер”. Приемането на християнството в България представлява „няколко години на смърт, гонения и кръстилки”,  на „зверства”. А сред българите християни и до днес съществуват „човеци-демони”, „хора-дяволи”, „демони-християни”, с които те трябва сами да се справят. И т.н., и т.н. – оценки, определения, обвинения, многократно повтаряни по страниците на книгата.

Нима това е Истината, която, провъзгласена от Ефрем Моллов, „ще отвори „сърцата на хората към доброта и братска любов”, както пише той? Или цялата тази омраза, непримиримост, демонизиране на православието ще отвори сърцата на българите християни и българите мохамедани към добро и разбирателство между тях? Съмнявам се...

Виж, друго нещо са посланията на Хазрат Инаят Хан. И ако Ефрем Моллов не ги беше просто „копи-пействал”, а ги беше чел и се беше вслушвал в тях, имаше какво да научи. Или поне нямаше да ги представя за свои. Като това например: „Целта на суфия в живота е да не се отказва от никаква религия и да не отхвърля никое общество. За каквото и да става дума – за християнство, за будизъм, за юдаизъм, за индуизъм или някакво друго учение или общество, било то Теософското общество, Новата епоха или Християнската наука – той не се стреми да открие техните слаби места и възможни недостатъци, а вижда доброто във всичко.” И още: „Отношението на суфия към всички други религии е само едно – уважение.”

А какво би казал британският премиер Дейвид Камерън, когато научи за интервюто, което е давал пред BBC? Ефрем Моллов го цитира цялото в книгата си (вж. стр. 142–146 стр.) и поне го е оставил в кавички, макар и, както вече се очаква, да не е посочил кога точно е било излъчено то, нито в кое предаване на BBC, нито името на този, който го е направил, нито източника, откъдето го е взел, нито преводача, защото едва ли Дейвид Камерън е говорил на български. Само се учудва на едно, дето „типично по български, това интервю не бе показано в нито една българска медия и не бе направен коментар в нито един вестник”.

И все пак откъде Ефрем Моллов е взел това мистериозно интервю? Вижте на    http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/#comments.

Там най-отгоре ще ви се натрапи надписът: „Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!? – Или частна теория на НЕвероятностите!” А вдясно ще прочетете обяснението: „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността. Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. (...) Читателите са единствените, които носят отговорност, за това как приемат информацията от художествените измислици. Никой няма право да я разпространява (информацията), тълкува и внушава като истинна. (...) Използването на материали от този блог става само с разрешение на авторите му или ако сложите линк към нашата страница.”

Ефрем Моллов не само си е позволил да разпространява, тълкува и внушава като истинна една художествена измислица, а тъкмо тя е „отключила” в него дързостта да ни предлага „нов модел на развитие” на България, като е приготвил едно съвсем малко изпитание за нас, свързано с това „дали ще бъдем готови да приемем с гордост възстановяването на ханската институция... Ще приемем ли еднозначно и това, че ханът на Велика Булгария ще бъде от рода на „pu mag”.

Но да се върнем към ПАСЕ и проекторешението на Лука Волонте и да поразсъждаваме над едни думици, които прозвучаха на първата пресконференция, спретната от Европейски институт „ПОМАК” на 15 октомври 2012 г. в София прес. Тогава бе прочетено Отворено писмо от ръководството му до президента, председателя на Народното събрание и премиера на Република България с искането да бъдат отменени честванията по повод 100-годишнината от Балканската война. То завършваше с думите, подчертани дебело: „Очакваме Вашето държавническо отношение и решение. Едномилионната ПОМАШКА ОБЩНОСТ е вперила поглед във Вас. Вярваме в Единството и Ви приканваме към него.”

Но откъде се взе тази „ПОМАШКА ОБЩНОСТ”, че на всичко отгоре – и „едномилионна”? При преброяване у нас от началото на 90-те години на миналия век като българи мохамедани, чийто майчин език е българският, се афишираха 143 хиляди души. Общо, а не само тези от Родопите. В Родопите те са далеч по-малко и те именно приемат прозвището „помаци” като обида, а тъкмо тях Ефрем Моллов причислява към „помашката общност”! А сега ми кажете, при очевадната демографска криза по нашите земи как точно тези българи се изхитриха да увеличат прираста си няколко пъти, че за 20 години да станат един милион? И ако това е невъзможно, откъде Европейски институт „ПОМАК” изчисли този един милион „помаци”, след като у нас дори онези 143 хиляди българи мохамедани все пак не са се самоидентифицирали като „помаци”?...

Да потърсим отговора в книгата „Има ли бъдеще Велика Булгария...”. На 5 май 2012 г. според Ефрем Моллов започва нов период от развитието на човечеството, който ще доведе до „фактическото обединяване на двете съществуващи държави – сегашната Република България и виртуалната четвърта Велика Булгария. Обединената държава ще се нарича Велика Булгария”. Тъкмо тази пета „Велика Булгария” ще мие границите си на пет морета.

А откъде ще се намерят нейните един милион поданици? Как откъде? От Европа! Та нали там отдавна са заложени скрити етнически „бомби”, само дето тя досега не е и подозирала за тях. Та нали там са потомците на Алцековите прабългари. И на Куберовите прабългари. И не само те! Там са намерили благодатна почва и богомилските идеи. Или Европа не помни патарените, катарите (албигойците) и валденсите? А потомците им и до днес живеят в Италия, Германия, Великобритания, Франция и къде ли не. Но едно не знае Европа – истината за богомилите, а Ефрем Моллов вече я провъзгласява, защото „времето е дошло”. Според тази „истина” богомилството е не просто християнска ерес, а най-вече етнически белег. Защото богомили са онези прабългари, които, оставайки в двореца край цар Борис І, а после и край цар Симеон Велики, чрез богомилството се противопоставили на християнството. Неговите пък създатели Баян Мага (Боян) и Кормисош (Богомил) усвоили древните практики и мистицизма от суфиите. Когато след смъртта на Богомол тези прабългари отишли в Родопите, ханът на виртуалната „Велика Булгария” просто ги приел като братя. Така се обединили богомилите и „помаците”. Така и петата „Велика Булгария” (или ПОМАКИЯ) ще се сдобие с един милион поданици, носители на древната прабългарска кръв.

Може да се направи, разбира се, и една по-оптимистична прогноза.

След пресконференцията Васил Войнов, един от ръководството на Европейски институт „ПОМАК”, се мъчеше да ме увери, че е марсианец. На довода ми, че няма как да е марсианец, защото на Марс не живеят хора, той включи на „краставицата...” (помните вица за краставицата, нали), че отнемам правото му на самоопределение, че ние, „родените на жълтите павета”, по думите му, не знаем „за какво точно става дума в Родопите”...

Така че нищо чудно под „едномилионна ПОМАШКА ОБЩНОСТ” ръководителите на Европейски институт „Помак” да имат предвид не потомците на древните прабългари, разсеяни по цяла Европа, а някакви същества, дошли от космоса (може да ги наречем и „марсианци” или „космически човечета”), за които – подобно на техните събратя от НЛО-ата – хем знаем, че ги има, хем никой не ги е виждал. Като призрачната им държава, наречена Велика Булгария.

Д-р Елена Алекова