Севим Коджаосманлъ

Известната в Турция народна певица Сивим Коджаосманлъ е бала заплашвана от националист-изселник затова, че изпълнява български народни песни. Заплахата била анонимна. Въпреки това приятели на певицата вдигнали на крак изселническата общност в нейна защита. Най-много и помогнал Джобния Херкулес-Наим Сюлеманоглу. От тогава те са близки приятели.

Севим Коджаосманлъ е родом от русенското село Смирненски, населявано предимно от турци. Тя произхожда от една от най-старите фамилии. Предците й били яки и високи и затова ги наричали Коджаосманлъ. Сред тях и до ден днешен властват строгите патриархални закони. Севим наследила любовта си към песента от пра-прабабаси Рювейде .Тя пее от детската градина. В двора на къщата в родното село виси люлка, която баща й направил за нея. Тя пее на нея, докато се омъжи.

В родното й село всичките и викали малката Лили , защото знаела песните на Лили Иванова.

Още в 4 клас учителката по музика Розмари Астранян й казала, че гласът й има много извивки и трябва да се ориентира към народната музика. Започва да учи солфеж и акордеон. Явава се всяка година на фестивала “Златната гадулка”с народни песни. Обработва гласа си. През 1987 г. Печели 17-тия фестивал “Златната гадулка”.Журито е много авторитетно. В него е и проф.Кауфман. Заради това, че е туркиня не й връчват наградата. Получава я едва като пада тоталитарния режим.

След признанието от Дерекция музика в Русе й предлагат да пее в Детски ансамбъл. После я записват при професионалистите. Сблъсква се отново с национализма.Музиковедката Анелия Кирилова превръща живота й в ад. Спира проявите й с професионалистите. Все едно ми казаха лягай и умирай, сподели Севим.

След като завършва средното си образование отива във Варна като артист -хорист в обредния дом. Много грижи за нея полага ръководителят на състава Найден Найденов. Пее в периода 1994-1995 г. Идват криза и съкращения.

Връща се в родното си село и създава детски ансамбъл “Княжевски ритми”.Започват участия на фолклорните фестивали в Копривщица.. Парите за издръжка обаче секват . През 2002 г. тя тръгва за Турция да си вади хляба. Готова е на всякаква работа. Попада на семейство журналисти в Истанбул. Като разбрали, че е народна певица я свързват с Моамер Кетенчоглу, който е изявен специалист по автентичен фолклор. С него започват концерти, като гвоздият в програмата са българските народни песни. Знае над 200 песни. Най- много е научила от бабите в село Сваленик.

Пее в големи концертни зали като Решит Рен, в Меджидие кьой, в Каръ кьой, в университети в Анкара. Излъчват нейни изпълнения по ТРТ, канал А, СРТ и други телевизии.

Любимата й народна певмица е Верка Сидерова, която я определя за своя наследничка. От раз научава любимата й песен “Дъждове валят”. Запознава се с кумира си при едно посещение на Верка Сидерова в село Смирненски. С нейна песен печели и първата награда на фестивала “Златната гадулка”. Български вестник я определя като феномен-туркиня, която има за репертоар български народни песни.

Георги Кулов