През 1987 година Величко Димитров върви по една стръмна пътека на 5 километра от Кърджали. Пътят му е добре познат, тъй като това му е маршрута за събиране на минерали. Вървейки по стръмната пътека кърджалиеца губи равновесие и се понася към дерето, което e петнайсетина метра. Плъзгайки се към дъното той инстинктивно се хваща за нещо и когото идва на себе си вижда, че в ръката си държи пашкул, където лавата е образувала красиви кристали. След като го разтваря с геоложкото чукче се оказва особен вид цветен ахат, непознат на науката. През 2004 се установява, че най-красивата разновидност на т. нар. камък на Орфей е открита от българин. В минерала се открояват няколко пласта от зелен селадонит и жълтокафяв яспис. Те са като обвивка на сърцевина от чист ахат. Така родопчанина открива орфеевият ахат. Камъкът е много рядък минерал. Находищата му са само в Мексико и България (Родопите). В България полускъпоценният камък се добива от тайно находище в Родопите и днес се използва за направата на бижута, украшения и амулети. То е известно само на неколцина бивши миньори. Жилата обаче наскоро била изчерпана. В момента циркулирали образци, които се изкупували основно от колекционери и търговци по поръчка на литотерапевти в чужбина. От него бизнесмени изработват амулети, даващи правилните антикризисни решения. Архитекти, музиканти и дизайнери масово го търсят на Запад заради енергийната вибрация на кристалната решетка. Тя действа на дясното полукълбо, отговарящо за новаторство, красноречие, фантазия и творчески подход. Историята на орфеевия камък е забулена в мистерия. Според една от българските легенди минерала е най-силният любовен камък. По света е известен като „Камък на любовта” и „Магически камък”. Приписват му чудодейни лечебни и енергийни свойства. Поверието гласи, че който го намери, ще открие истинската любов, но трябва да го носи в досег с тялото и далеч от слънчева светлина - така, както любимата на Орфей Евридика е подвластна на подземното царство на мрака. Според легендата когато камъкът започне да бледнее, страстта си отива. Според друга - митичният тракиец Орфей е носил пръстен от този вид цветен ахат, който е бил неговата "тайна муза". Във времената преди Христа от свойствата му се ползвали жреците на светилищата Перперикон и Татул. Те посягали към полускъпоценния камък за прорицание и чудотворство. Битуват теории, че Орфей е бил наясно с магическите и лечебни свойства на всички родопски минерали.