Село Йерусалимово край Любимец е едно от трите населени места в целия свят, съименници на светия град Йерусалим. Освен в България, другите две са градовете Нов Йерусалим в САЩ и Русия. Първите му заселници са в началото на 18 в. Първоначално се е казвало Булдункьой (намереното село). Според преданията край селото били изградени 4 параклиса, които оформяли кръст. През 1906г. селото е прекръстено на Хаджикьой (селото на хаджиите), защото двама от най-заможните му жители Митьо Колев и Жельо Тенев ходили до Божи гроб в гр. Йерусалим и станали хаджии.

От всеки жител на прочулото се напоследък селце Йерусалимово ще чуете, че тук традициите са изключително важни. 106-те му жители чули, че македонците от Витлеемо претендират за рождено място на Христос, затова ги канят на българска земя, за да си „премерят чудесата“.

Една от традициите в Йерусалимово е всеки ден по обяд хората да се събират в местната кръчма на сладка раздумка. Черпилката обикновено е от бай Петър. Според него за 50 грама прасковена ракийка за здраве няма вреден час на деня. На всичкото отгоре питието, с което Петър Тодоров черпи, е истински еликсир. Бай Петър уточнява, че си има специална рецепта.

В трилитров буркан се слагат между 40 и 60 прасковени костилки, колкото се съберат. Добавя се захар до половина на буркана, останалото се долива с домашна ракия. Сместа престоява 40 дни. Бурканът се обръща всеки ден. Бай Петър дава рецептата на всеки, който му я поиска, въпреки че съселяните го навивали да я патентова, например като „Йерусалимско чудо“.

„Много важно за чистата ракия е да престои в хубава дървена бъчва. „Черничевата е сред най-подходящите. Хем дава цвят, хем дървото хваща дяволчетата“, вдига още завесата на майсторлъка бай Петър. Отпива глътка и се потапя в детските си спомени. Подхваща разказ за това, че някога край селото самодиви играели хоро. Той не ги е виждал, но като малък е откривал следи от тях на една от близките поляни. Видял с очите си край Йерусалимово очертани като с пергел кръгове, един до друг. “Имаше роса. До кръговете обаче нямаше и следа от стъпки, а в тях роса нямаше. Кой вдигаше росата и до днес не мога да си обясня“, чуди се мъжът. „Самодивите играят хоро, не стъпвайте повече там“, предупредила го баба му.

Възрастната йерусалимовка баба Янка пък си спомня, че когато била малка, бабите от селото колели кокошки край Големия камък, та да държат кръвопийците сити и далеч от хората.

“И цвете от Божи гроб има в нашето село. На поне 100 години е и е вълшебно. Донесено е от един от първите ни хаджии“, добавя Янка.

Целебно растение, което местните наричат Божигробския босилек, е ценна реликва в дома на Кънчо Желязков. Растението е сухо, но когато го сложиш във вода, оживява и разтваря венец, разказва потомъкът на хаджията. Майка му - баба Богдана, обяснява, че растението е целебно. През годините давали да пият от водата, в която е било потопено, на бездетни жени и на кърмачки, които били „пресъхнали“. С отварата лекували и уроки. Хората неведнъж ставали свидетели, че босилекът предсказва и бъдещето на тежко болни. Ако Божигробското цвете се разтворело - човекът щял да оздравее. Останело ли затворено - смъртта била предизвестена. „Точно каква му е силата обаче, само Бог знае!“, казва наследникът на цветето.

Йерусалимово се гордее, че никога местната църква „ Св. Димитър” не е затваряла врати от построяването си през 1837 г. В дворчето й са погребани и първите свещеници - Теньо и Никола.

Днес храмът е в безупречно състояние. За поддържането му отговарят бившата кметица Живка Колева и съпругът й. През всичките години на съществуването си църквата е обновявана изключително с дарения от местните.

Камбаната е дарена на храма през 1922 година. „Окачена е от свекъра ми Иван Каснаков, който подковавал конете на село. Разказват, че бил толкова силен, че с една ръка я вдигнал и я поставил на мястото й.”, разказва Живка.

Малко са населените места в България, които могат да се похвалят с толкова поддържан храм. Злосторници обаче обирали на два пъти иконостаса. Останали са само три-четири от оригиналните икони, при това изпочупени, докато крадците напъвали да ги свалят. Няколко месеца след единия от обирите - през 2004 година, местните намерили на поляна край селото една от откраднатите икони - на Св. Николай. Ликът му бил завит в бяла покривка и захвърлен в храстите. Според йерусалимовци вероятно нещо лошо е сполетяло обирджията, той увил открадната икона и я сложил в храсталака, та да бъде открита и прибрана. Така сигурно е искал да измоли прошка за стореното зло, разсъждават хората.

Въпреки посегателствата всичко е възстановено. Всяко от семействата-кореняци е правило дарение и иконостасът е възстановен досущ като стария. В храма се пази се и снимка на стария свещеник Тодор Грозев. На всеки празник хората палят пред нея свещичка и го почитат като местния светия. Тачат го, защото през всичките години, докато стопанисвал храма, го укрепвал и успял да го запазил действащ дори по времето на соца.

В Йерусалимово пазят много дарове от посланиците на Палестина. Тук са идвали поне двама. На тавана на храма има икона, дарена от дипломатите. Сред най-ценните дарове е донесеното от Палестина разпятие с миро, тамян и пръст от Божи гроб. На всеки празник пък отварят червено кадифено ковчеже, за да извадят подарените им от името на палестинския народ кръст, Тайната вечеря и Витлеемската звезда, изработени от седеф. Палестинското посолство у нас е финансирало преди две години и книга за Йерусалимово.

От 2000 година пък символ на селото е издигащият се до самия му вход огромен метален кръст, поставен в знак на дружбата между българското селце и свещения град Йерусалим.

М. Манолова

Ковчежето със седефите

Разпятието от Палестина

Снимката на Тодор Грозев. Местните го  почитат като светец.