Къщата си отиде три месеца след стопанина си

Мистериозен пожар в 3.30 часа тази сутрин изпепели голяма къща в хасковското село Гарваново. Пламъците за малко не се прехвърлили в съседна плевня, натъпкана до горе със слама, разказа съседката Станка Анастасова. Именно тя подала сигнала до хасковската пожарна. Огънят бил потушен призори, не се разпространил, защото градежа бил каменен. Дървеният таван и покрив обаче се срутили, пропаднал и част от пода между първия и втория кат на къщата. Причината според пожарникарите е в късо съединение. Провиснала на две оголени жички ел крушка, като че подкрепяше тази теория. Любопитното обаче е, че поне от три месеца в дома не е живял никой. Въпреки това, според огнеборците, ако тока не е прекъснат от стълба или таблото, къси съединения са възможни.

Рутинният инцидент обаче има за гарвановци и по мистичен привкус. „Божие възмездие застигна тази къща, изхвърлиха стопанина и на улицата“ сподели възрастна жена, докато гледаше колабиралия покрив. Оказва се, че в съдбата на дома е вплетена лична драма, съдебен спор и поне един човешки живот.

Повече от 20 години в къщата живеел Андрей Тончев, набор 43-ти. В нея било семейното му гнездо с гарвановката Йорданка Живакова, на която всъщност била къщата. Двамата обаче живеели без брак. През 2009-та година Йорданка умира. Андрей останал да живее в къщата, защото нямал друг дом. Имал дете от първия си брак, което било далече. Всичко вървяло по старому, но през последните години цените на имотите в Гарваново започнали да се повишават. Към къщата предявили претенции роднините на Йорданка. Юридически, те се явявали законните наследници при липсата на деца. Андрей можел да узакони имота като свой, на базата на 20 години фактическо семейно съжителство, но му поискали 400 лв за съдебна такса. При пенсия от 170 лв, сумата била непосилна. През август миналата година, хасковският съд присъдил спорния имот на Паньо Живаков, братовчед на Йорданка. Малко по-късно, при кметицата Катя Карева дошъл съдия изпълнител, който я уведомил че Андрей трябва да напусне къщата в двуседмичен срок. Нямало какво да се прави, човекът напуснал и се преместил при брат си във Въгларово. Две седмици по-късно получил инсулт и починал.

Макар и родом от Въгларово, Андрей бил смятан в Гарваново за свой човек. Бил оксижениста на селото, работел и в местния стопански двор. На съселяните им било съвестно, че бил изхвърлен така на улицата, въпреки че всичко изглеждало законно. Отдавали кончината му на шока от прогонването. А пожарът – на възмездие от съдбата.

„Къща в която никой не влиза огън да я гори“ отсъди възрастен гарвановец.

Г.Христов

Всичко свършило за половин час, въпреки намесата на огнеборците

Съседката баба Станка се уплашила понеже плевнята и/вляво/ била пълна със слама. Тя подала сигнала до пожарната

Според кметицата Катя Карева, в основата на спора бли повишаващите се цени на имотите в селото