"Лазарица" от Йордан Радичков ще е вероятно първият спектакъл по именития ни писател в Турция."Знам, че е преведена и пиесата му "Януари", но не е поставяна", каза в интервю за БТА режисьорът Владлен Александров. По думите му в Турция се играят пиеси на Христо Бойчев, който е добре приет навсякъде по света. Много е успешна и постановката на "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев в Измир.
"Службогонци" на Вазов, която правих през 2002 г., предизвика интерес вероятно и заради близостта с турската политическа действителност. Точно тогава се сменяха правителства, а на турски заглавието е "Кандидат за креслото", разказа режисьорът.
След премиерата на "Аз плащам" от Ив Жамиак в Анкара той е говорил с генералния директор на Анкарските театри и през пролетта на 2013 г., или в края на сезона, ще започне работа по "Лазарица" на Радичков - в изключително модерния театрален комплекс "Орхан Асена", на името на бележития турски драматург и писател.
"Става дума за заводско хале, основно ремонтирано, с невероятни технически възможности. Ходихме да го разгледаме със сценографката Елена Иванова и много ни хареса. Искаме да е по-различно представление. Самото пространство го предполага. Публиката може да е навсякъде из залата - няма "четвърта стена". Мислим за някаква различна гледна точка на зрителите, дървото може да се движи. Още нахвърляме идеи. Не съм решил също дали ще е един актьор - Лазар, или двама - вторият в ролята на кучето", каза Владлен Александров. "Текстът е универсален - за живота на човека, за четирите времена в него - раждане, узряване, смърт. Всичко има вътре, много философска пиеса - ще бъде голямо предизвикателство за мен. Преводът е на Хюсеин Мевсим, професор по славянски литератури в Анкарския университет, голям радетел на преводите на българска литература на турски. Написа страхотна книга за Чудомир, предстои да излезе изследването му за Константин Величков по време на престоя му в Цариград", отбеляза режисьорът. Той от 10 години сътрудничи с Анкарските държавни театри. Впечатлен е от особената театрална система в страната. Почти всички държавни театри - около 60 сцени, са под обща шапка, с един генерален директор. Държавата дава значителни средства за театър - десетки милиони долари годишно. Репертоарът е огромен.
