Един от дарените вестници "Хасковски глас" от 1934 г |
Типични за Хасково теми вълнуват града сега и преди 80 години. Това личи от съпоставка с вестниците от далечната 1932-ра година. Тогавашните журналисти пак са си питали за уличното осветление, организацията на града, корекцията на хасковската река, задълженията на властта да защити хората си от сполетели бедствия. Няма данни да са обвинявани в некоректност, заради пипане на болни теми. Така например във вестник „Утринна поща“ от 21-ви януари, тогавашният градоначалник Иван Мишков е бил обстойно разпитван защо градът не е изцяло осветен, какво става с преместването на ЖП-гарата, какво прави властта срещу ударилото наводнение. Мишков отговаря чинно и обстойно. Оплаквания от държавата, политически опоненти/ и медии/ не бяха забелязани в думите му.
Любопитното е, че 80 години по-късно хасковско отново бе удавено в наводнение. Осветлението се дъвчи всяка година не защото го няма/както през 1932/, а с ударение върху качество и цена. Преди няколко години пък водеща тема бе покриването на хасковската река, а пък в 32-ра са се интересували от корекцията на хасковката река. Само я няма идеята за местене на ЖП гара, но пък сега ще местим Автогара.
Интересни взаимоотношение община-медия има и по въпроса за рекламата. Ако бизнесът иска да рекламира, плаща по 1.80 лв на кв. см. Рекламното каре е към 30 кв.св. Общината обаче се „дере“ на 2 лв на кв. см, което за месец/или повече/ си прави разлика. Тоест ако властта иска да я прочетат, ще си плаща повече от 1 бизнесмен. Очевидно и тогава медиите не са били общински.
Интересното премерване на хасковския пулс отпреди 80 години, стана възможно благодарение на хасковският журналист Петър Бойчев. Той дари на регионалната библиотека „Христо Смирненски“ 7 броя стари периодични издания, някои от които въобще неподозирани, че са съществували /например „Власовден“ на професионалистите земеделци/. Бойчев педантично търсил и откупувал оригиналите- от прашасалите хранилища на книжарници, търгове, разпродажби. Колекционерът се сдобива и с истински уникати, също дарени на библиотеката. Това са книжки от 1890 и 1891-ва година, гъмжащи с ценна информация. В „Слово за иконите“ например четем как хасковския свещеник Чернооков, громи възникналата мода хасковлии да се отказват от православието и стават протестанти. Такива са били тогавашните „силни на деня“-Британската империя, Германия, САЩ. Нищо ново под слънцето.
В „Състоянието на хасковското окръжие“ пък четем социална, икономическа и етническа разбивка на населението към 1891 година. В хасковска околия/ община/ са живели 55 546 души. 43 хиляди са били българи, 10 хиляди турци и... само 1457 цигани. Блажени години. Грамотни са били едва няколкостотин души. Блажено, но за властта. Населението е било силно младеещо. За година са се родили 1060 бебета, по-малко от годишната норма на хасковското АГО сега, при 2 пъти повече население. Починали са 568 души. Активното население продължава да пълни региона до войните от 1913-1918 година, които тотално обезкръвяват нацията.
Ценните експонати на хасковската библиотека ще са достъпни и за читателите, но все пак ще са със специален режим, за да се предпази столетната хартия от механични повреди.
От Регионалната библиотека оценяват дарението на Петър Бойчев като най-хубавият коледен подарък който една библиотека може да получи.
Г.Христов
Утринна поща от 1932-ра |