Мохамед, 8 годишният Ясер, и 4 годишната Аия

По данни на УНИЦЕФ над 40 00 души, от които 500 деца, са  жертви на Сирийската революция за 1 година. Ранените са над 100 000. Толкова са и задържаните от октомври 2011 год. насам.

Причините за бунта, който тръгна на 15 март миналата година и продължава досега, са диктатурата, липсата на ефективна конституция, правителствената корупция, безработицата.

Целите на бунта: Оставката на Башар ал-Асад, демократични реформи, промяна на режима, увеличение на гражданските права.

Данните бяха изнесени на форума „За Сирия - без предразсъдъци и страх", организиран от Асоциацията на свободна Сирия, съвместно със Съвета на жените бежанки към БЧК и Фондация „Интелдей".

На срещата бяха разказани покъртителни истории на обикновени хора с обикновени мечти.

Линда Куанис, Ирак: Свободата е всичко!

От 1994 година живея в България. Почти 18 години вече. Избягахме по политическа линия от насилието на режима на Саддам Хюсеин със семейството ми. Ирак има граница с Турция, Турция - с България и така се отзовахме в страната ви. В Турция получихме убежище и първата страна след турската граница – България стана наша втора родина. По това време нямаше изградени места за бежанците, както е сега. Имаше стаи с хазяйка - това ни осигуряваха за известен период докато да получим статут на бежанци. После вече самостоятелно започнахме да се грижим за себе си. По това време нямаше и програми за интеграция и статута се получаваше чак три години след подаването на молбата. Сега има много позитивна промяна. България вече има национална програма за интеграция. Тя урежда след получаване на статут хората да ходят на професионални курсове  и на курсове  по български език. Без да звучи бомбастично, но държавата ви е много напреднала в системата за предоставяне на убежище и грижа за бежанците.

Преди падането на режима нямах възможност да поддържам контакт с роднините си. Беше много тежко да не знаеш какво се случва с най-близките ти. Не се търсехме  защото се страхувахме. Когато след падането на режима на Хюсеин контактите с рода бяха възможни, за съжаление, повечето от близките ми вече не бяха сред живите. Сега много от роднините ми са разпилени по света. В Ирак имам две втори братовчедки, с които поддържам връзка  предимно по Скайп.

В България се чувствам уютно. Много хора не оценяват истинската свобода. Повече преценяват нещата от финансова гледна точка. Аз съм живяла с много пари и мога да живея и с малко. Парите идват и си отиват. За мен важното е, че когато спя, не се събуждам през нощта от страх какво ще ми се случи. Няма кой да дойде сега да ми чука на вратата и да ме пита къде е мъжът ти, къде са децата!? Кои са ти приятелите !? Защо разговаряш е иди кой си?!

Много от българите казват: Ние живеем в бедна държава. На тях отговарям: Да, икономиката може да е бедна, но сърцата са големи!

Със семейството ми сме видели голямото лице на страха. След бягството, след пристигането в България, сега си позволявам не да мечтая, а да изживявам свободата. Тя е всичко! Незаменимо е да можеш да изразиш себе си, да не се страхуваш за децата си.

Разбирам хората, които рискуват и плащат на каналджии,  за да избягат от размириците. Логиката на този тип бягство е : риск печели, риск губи. Тръгвайки по нелегалните пътеки  рискът означава шанс. А да останеш в Ирак, при предишния режим или в размирна в момента Сирия, означава само едно: няма риск, има вероятна смърт!

Мохамед ал Габри, Сирия: Един ден ще севърнем в родината си

За да спасят трите си деца от сигурна смърт, от Сирия към България преди 7 месеца, са поели 37-годишният Мохамед Набил ал Габри и съпругата му Хабра. Преди това живеели в Дамаск и спокойно и с любов отглеждали 8 годишният си син Ясер, 4 годишната Аия най-малката си дъщеричка Фарах , на 1,5 г. В родината си Мохамед бил търговски представител.

„Работното ми място беше в центъра на най-горещите събития, които се случват в Дамаск. Преди да взема решението за бягство няколко месеца наблюдавах размириците, стрелбите по демонстрантите и виждах все повече мъртви тела и ранени по улиците. Няма да забравя стрелбите с ракетите и арестите без причина. За набезите вечер по къщите не ми се говори. Няма никой защитен, никой в момента в Сирия не е в безопасност. Отвличат децата, обезглавяват спящи хора. Изнасилват жени.

За да стигнем до България дадохме на каналджия всичките си спестявания, за да ни преведе от Турция до вашата граница.

Сега със семейството ми очакваме да получим бежански статут в България, за да заживеем като нормални хора. За да можем да разчитаме на себе си, да работим и да не сме в тежест на държавата, която ни приюти и на нейните хора.

Смятаме да останем в България докато дойде мирът в Сирия. Най-голямата ми мечта е един ден да се върнем в родината си. Нашата Фарах ще ни води. Тя сега е малка, но се надявам с  брат й и сестра й да не си спомнят един ден нищо от ужаса, който ни застигна в Сирия, а само от радостните мигове на детството си, които ще изживеят в България."

*Фарах/ на бг. Радост/

 М. Манолова

Децата от смесени бракове, които живеят в България, са съпричастни към съдбата на връстниците си, които бягат от куршумите