Според турския историк имало достатъчно доказателства, че етническото прочистване се е извършвало от „македоно-одринските части на редовната българската армия, които са избили хиляди турци и мюсюлмани.„Разбира се, че е имало етническо прочистване по време на балканските войни и особено по време на Първата балканска война в периода 1912 – 1913 г., когато се провежда етническо прочистване предимно срещу мюсюлманското население.”Това заяви пред TV7 в предаването „Факторът Кошлуков” турският историк доц. д-р Мехмет Хаджъсалихоглу, преподавател в катедра „История” на унидерситет а „Йълдъз Техник” в Истанбул. Така той потвърди тезата на лидера на ДПС Ахмед Доган, изказана в Кърджали по повод на честванията на 100-годишнината от Балканската война. Тогава Доган определи тази война като етническо прочистване, съизмеримо в исторически план с „възродителния” процес.Според турския историк имало достатъчно записи и доказателства, че етническото прочистване се е извършвало от „македоно-одринските части на редовната българската армия, които са избили хиляди турци и мюсюлмани в този период”. Мюсюлманите били набелязвани като цел за прочистване и специално били издирвани и избивани, отделно били големите изселнически вълни и така „стотици хиляди хора са били убити и изселени”, смята д-р Хаджъсалихоглу. В опита освободителят на Кърджали ген. Васил Делов да бъде провъзгласен за почетен гражданин на Кърджали той вижда „награда за мъст” от страна на инициаторите на този акт.В студиото на Емил Кошлуков стана ясно, че кметът на Кърджали Хасан Азис е бил сред инициаторите на подписката за награждаването на ген. Делов, но после той и съпартийците му се отметнали. Това съобщи депутатът и областен лидер на ГЕРБ в Кърджали Цвета Караянчева.Според преподавателя по българска история в Софийския университет доц. Валери Колев пък не съществуват документи в нашите архиви, които да потвърждават тезата за етническо прочистване, а когато историята се препрочита под външен, извън историческата гилдия, натиск, това е опит науката да бъде превърната в слуга на политиката. „В България войните са най-проучените събития, практически невъзможно е да бъдат намерени нови извори”, каза доц. Колев.