Много често сблъсъците са съвсем абсурдни. Като този например

Нова ескалация на тлеещата война между общината и държавата избухна преди дни. От общинската администрация съставили констативни протоколи за незаконни бариери за паркинга на областната управа и за уличката „Атон“ до МВР Хасково. Държавните чиновници приели протокола, от полицията обаче – не. Кметските хора объркали бариерата с деловодство. На бариерата не се приемали документи от институции, обясни комисарят Петьо Петров. Той обяснява още, че имало заповед от кмета Георги Иванов за проверка на законността на прегражденията от края на миналата седмица. Тази заповед обаче била отменена с друга заповед – на областния управител Ирена Узунова.

Че бариерата на „Атон“ трябва да се махне, защото дразни хората, е ясно. Но за паркинга на областната администрация е малко по-различно. Това все пак е институция с представителни функции. Интересно ако пристигне колата на премиера, ще му искат ли левчето за паркиране? И ако просрочи времето, кой по-точно ще отиде да сложи скоба на автомобила му? Дори Недялко Генев би се позамислил.

Освен това особеното в Синята зона е, че е за кратко паркиране, а талонът за абонамент не ти осигурява запазено място. Нещо съвсем различно от един служебен паркинг. С други думи – плащаш си, но паркираш само ако има свободно място. А ако няма?

Всъщност истината е, че след като правят с нас - обикновените хора, каквото си искат, община и държава решиха да правят същото и една с друга. Което за народа донякъде е приемливо, защото поне има зрелища и те са безплатни.

Като всяко хубаво нещо обаче то си има и лоша страна. А тя е, че в карамбола между държава и община попадат и други, които отнасят дървото между другото. Косвени жертви. Едните ядат боя от държавата, други от общината. А някои се оказват съвсем между чука и наковалнята и си го отнасят и от двете.

За кмета Георги Иванов се разказва като виц, че ако сутрин се събуди и няма налице враг, отписва деня като дъждовен. И изпада във възторг, ако насреща му са няколко.

Ако пък съвсем липсват, си ги измисля.

Както в случая с ЕСКОМ. След като миналата седмица от дружеството обявиха за половингодишното протакане на акт 16 за напълно завършената и проверена неведнъж сграда до Руската гимназия, последва (съвсем предвидима) реакция – констативен протокол за незаконна ограда, която нямала строително разрешение. И предписание за събарянето й.

Че въпросната ограда има разрешение за строеж от 2009 година, го знаят отлично и самите актосъставители. А го знаят отлично, защото само преди няколко месеца, през август 2012-а, пак го бяха поискали. И го бяха получили, разбира се.

Но такива подробности не са от значение, когато човек има нужда от враг. Утре отново ще се състави акт за незаконна ограда и отново ще се поиска разрешението да строеж. И това може да продължи до края на света, че и след него. Краят на света е насрочен за 21 декември, но сме щели да го отработваме на 5 януари. Така че в ЕСКОМ предвидливо са направили стотина копия на злощастното разрешително за строеж.

???

 „Ако това ще ви успокои – не сте само вие в такова положение“, гласяло утешението от редица хасковски институции.

Разбира се. В такова положение са сто хиляди в Хасковско и седем милиона и половина в държавата. Разделението, противоборството и омразата се превърнаха в емблема на страната. Всеки срещу всеки, държавата срещу хората, общината срещу държавата.

Най-много обичаме да мразим. Ако ускорителят на елементарни частици на ЦЕРН беше линеен ускорител на омразата, щеше да бъде построен в България.

Няколко правителства през последните 23 години бяха посрещнати с фанфари и изпратени с освирквания. Иван Костов бе посрещнат като спасение. Той направи доста, но не най-главното – да превърне страната в нормална европейска държава. Царят пък бе приветстван като Месия. Оказа се Спасител не на нацията, а на имотите си. Бойко Борисов дойде като последна надежда за омерзения вече народ. Казват, че надеждата умира последна.

Властта - и държавна, и местна, продължава да се държи с обикновените хора с арогантност и агресия, без да й пука. Но това не може да продължава вечно и все някога ще свърши.

Как?

Например така:

Капитан на кораб забелязва блещукаща светлина по курса и нарежда на радиста да съобщи: „Предстои сблъсък. Променете курса с 20 градуса“. Веднага дошъл отговор: „Променете курса си с двадесет градуса“. Капитанът съобщил: „Аз съм капитан на кораб и ви нареждам незабавно да промените курса си с двадесет градуса“. Отговорът гласял: „Аз съм моряк втори клас и ви нареждам незабавно да промените курса си с двадесет градуса“. Капитанът се ядосал не на шега. Наредил на радиста да съобщи: „Аз съм боен кораб“.

Отговорът гласял: „Аз съм фар“.

Тодор Кръшков