Димитър Пъневски: От болницата - право в гробищата

„Като ме изпишат от болницата следващата седмица, няма да ме посрещне никой. Аз едва се движа, ще умра от глад и студ тази зима. Ще си слагам въжето и да се свърши”, изплака 82-годишният Димитър Пъневски от харманлийското село Поляново, пациент на Физиотерапията в хасковската болница.

Дядото страда от един куп болести, първата – силикотуберкулоза пипнал още през 1964 година като миньор. Оттогава се влачи по болници и санаториуми.

Дядото има две дъщери, но не очаква никоя от тях да дойде да го посрещне при изписването следващата седмица.

„Слязох под земята, за да ги изуча. И ето какво получавам в отплата. Няма кой да ме погледне”, огорчен е старецът. „Търсят ме само когато са в нужда: Тате помогни, дядо помогни! И аз правя каквото мога”, казва дядото. Последните 2000 лева от спестяванията си изтеглил преди две години, оттогава е без пукнат лев, разчита само на пенсията. Тя не е малка – 380 лева, но по-голямата част от парите отиват за многобройните му болести. Личният му лекар ги е записал в един дълъг списък – силикотуберкулоза, сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, исхемична болест, полиартрит, тромбофлебит на левия крак. Прекарал е три инсулта, последният от които особено тежък. Миналата зима паднал и счупил левия си крак, оперирали го и му сложили пирон, но кракът така и не заздравял.

Придвижва се особено мъчително, с помощни средства.

„Имам къща в Поляново, но не мога да изкача осемте стъпала. Печката не мога да си запаля. Какво ще ям, ще умра от глад”, изплаква старецът.

Въпреки огорчението от двете си дъщери, той не навлиза в подробности, все пак са му деца.

В Харманли няма къде да го настанят, нямало места в социалните заведения. Насочили го към дома за стари хора в Кенана. „Имало едно място. Дано да стане, инак трябва да вървя право в гробищата”, допълва старецът.

Шефката на хасковската социална служба Златка Караджова обаче попарва надеждите му. Тя бе помолена да провери случая от репортер на Haskovo.net.

„Да, имало е едно свободно място за трудноподвижни хора, нуждаещи се от специални грижи. Но в началото на тази седмица там настанихме друг възрастен човек, който чака от декември миналата година. Димитър Пъневски е записан при нас, но преди него в списъка има още двама”, обясни Караджова. От думите й става ясно, че социалните дават предимство на хора, които са съвсем лишени от подслон и близки.

Животът на дядо Димитър съвсем не е бил лесен. В края на 50-те години на минали век той дори попада в затвора за няколко години, по политически причини. Там се засича с бъдещия вицепрезидент на България Тодор Кавалджиев. Делят килия в старозагорския затвор. (Тодор Кавалджиев, БЗНС "Никола Петков", бе вице на президента Петър Стоянов - б.а.)

„По онова време живеех и работех в Мадан. Бях си купил един радиоапарат „Восток”. Докато търсех музика, чувам: „Вие слушате „Гласът на Америка. Господа комунисти, вие говорите, че на Запад ходим голи, боси и гладни, но в същото време сте затворили границите. Не пускате никого навън да види с очите си, а сте се въоръжили до зъби”.

Силно впечатлен, дядо Димитър казал на едно събрание (бил кандидат член на БКП) какво е чул по радиото. Партийният секретар Кралю Парков веднага скочил, ударил с юмрук по масата и го изгонил. Не след дълго го осъдили на две години и половина за разпространяване на неверни слухове за социалистическа България.

Пътят на съдбата го отвел в килията в старозагорския затвор, където срещнал бъдещия вицепрезидент.

Години по-късно, през 90-те, той писал на бившия си съкилийник. Господин вицепрезидентът го поканил, изслушал критиките му за съвременна България, корупцията и несправедливостта, но свил рамене: Това не е от нашата компетентност.

Дядо Димитър използва една невинна старческа хитрост, за да привлече вниманието на журналистите към житейската си драма. Той ни повика във Физиотерапията, за да изкаже благодарността си от лекарите в Хасково, съвсем истинска впрочем (подробности можете да прочетете тук). Но не по-малко истински са и проблемите, които го очакват следващата седмица – изписване от болницата, липсата на близки, пуста къща, в която не може да изкачи стъпалата към стаята си. Студената стая.

Всичко това също е истинско.

Тодор Кръшков

Писмото от кабинета на вицепрезидента, с което канят бай Димитър на среща с Тодор Кавалджиев

Бай Димитър отказва да напусне отделението, преди да изкаже благодарности на лекарите