Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за убийството на Тодор Димов Чакъра от Харманли през декември 2003 г., съобщи „Правен свят”. Обстрелването на къщата на Чакъра с гранатомети бе по заповед на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов.

В днешното решение на съда в Страсбург премиерът Бойко Борисов е споменат поименно, при това не като участник, а като ръководител на гротескна полицейска операция, окачествена от Евросъда като нарушение на най-основното човешко право – правото на живот.

Става въпрос за прословутата двудневна операция на 10 и 11 декември 2003 г. по задържането на Тодор Димов Тодоров, известен като Чакъра, във вилата му в Харманли. След намесата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който лично ръководи финалната част на операцията, къщата бе обстрелвана с гранатомет, докато се подпали. Чакъра бе намерен овъглен на втория етаж.

После обаче разследването установи, че въпреки двудневната полицейска обсада и обстрел върху къщата, въпреки огромното количество експлозиви, димки, и обстрел с гранати, Чакъра не е бил убит от полицейски изстрел, а е успял сам да се взриви с ръчна граната. Действията на полицията са били напълно по устав, приеха последователно разследващите, а после и военният съд.

Делото е образувано по жалби на двамата сина на Чакъра Добромир и Данаил и съпругата му Вера. Евросъдът им присъжда общо 50 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, както и 4684 евро за адвокатите им.

Тодоров е трябвало да бъде задържан, за да бъде отведен в затвора за изтърпяване на 6-месечна присъда, задето е предоставял жилището си за сексуслуги.

Макар да е известно, че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участва рекордно количество полиция – 39 полицаи от Регионална служба "Полиция" в Харманли, шестима полицаи от РДВР- Хасково, 16 души от РПУ -Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма(СОБТ), 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и накрая – лично главният секретар на Министерството на вътрешните работи, който пристига на място да ръководи цялата тази полицейска армия, вече ситуирана, за залавянето на един дребен престъпник.

Ето как са изложени фактите по участието на Бойко Борисов в решението на Страсбург: "След това полицията прави опит да поднови преговорите. Група от полицаи и първият от жалбоподателите (един от синовете на Тодоров -Добромир, тогава на 22 години) се приближават на около десет или петнадесет метра от къщата и приканват г-н Тодоров за преговори. Тъй като той не отговаря, полицията дава мегафон на сина, който призова баща си да се предаде: "Татко, моля те, излез без оръжие и се предай, че да приключи всичко това", но отговор няма. В този момент полицията вижда, че в резултат на предходната атака, се е запалила стая на първия етаж и всички се оттеглят.

Около 18:00 ръководителят на спецотряда за борба с тероризма наредил на хората си да пробият дупки в стените на къщата, използвайки гранати. По-късно те свидетелстват, че това е довело до експлозии и кратка престрелка. Според сина Добромир, след 17:00 часа г-н Тодоров не е отговарял, стрелял, нито е реагирал на атаките по друг начин. След това шефът на СОБТ информира министъра на вътрешните работи за последното развитие на нещата, а министърът нарежда спиране на всички действия до пристигането на главния секретар на министерството генерал Б.Б. Междувременно, полицейските коли са били поставени пред къщата, за да осветяват сцената с фаровете си.

Главният секретар пристига между 20.30 и 21:00 и поема командването на операцията. Той нарежда на полицията да взриви дупка в стената на къщата. Според по-късно дадените от главния екретар показания, след първата експлозия е имало втора, идваща от по-горните нива. В резултат на това, покривът се е запалил и бързо е опожарен. Правени са няколко неуспешни опита за влизане в къщата. Междувременно, в полицията отива човек, който преди е работил по къщата, а сега е чул за инцидента по радиото, и казва, че Чакъра го бил предупредил, че къщата е капан.

Около 22:00, по заповед на главния секретар на МВР, е извикан отряд гранична полиция, за да наблюдава къщата и околностите й с устройства за нощно виждане. Наблюдението продължава до следващата сутрин.

По-късно, след обсъждане с други висши офицери, главният секретар нарежда на полицията да използва гранатомет, за да унищожи всякакви възможни капани и да се ускори претърсването на къщата. Командата се подава на отряда за борба с тероризма около 1.30 ч. през нощта на 11 декември 2003 г. Между 2 и 2,30 часа са изстреляни петнадесет снаряда в по-ниските части на къщата и в стая на първия етаж, при което се прави голям пробив с стената. Взема се решение да се изчака дневната светлина, за да се атакува.

Около шест или седем часа сутринта полицейските части образуват плътен кордон около къщата, после влизат вътре и започват проверка на приземния и на първия етаж. Когато с противопожарна стълба стигат до таванския етаж, виждат краката на овъгленото тялото на Тодоров. Операцията е прекратена, къщата е отцепена, а за случая е докладвано на военна прокуратура."

Европейският съд приема, че е налице нарушение на чл. 2 от конвенцията за правата на човека – право на живот, което може да бъде отнето само при изпълнение на присъда или когато това е "абсолютно необходимо" за: защита от незаконно насилие, за осъществяване на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода, както и за действия за потушаване на бунт или метеж, предприети в съответствие със закона. Нарушенията, които ЕСПЧ констатира, са в два аспекта – неприлагането на стандарта за "абсолютната необходимост" на употребата на сила, както и заради неефективното разследване, което не е изследвало ключовия въпрос за употребата на сила.

В жалбата пред Евросъда е цитирано интервю на Бойко Борисов пред в. "24 часа" от 19 май 2004 г., в което той заявява: "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация , ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз."

По този повод адвокат Екимджиев заявява пред „Правен свят”: "Ако в България има прокуратура, веднага след влизането в сила на днешното решение на съда по правата на човека в Страсбург, наказателното производство за смъртта на Чакъра трябва да бъде възобновено, при което да се разследват точно действията на тогавшния главен секретар на МВР Бойко Борисов. От гледна точка на мотивите на решението на Страсбург той би следвало да е отговорен, ако не в съпричастност към убийството на Тодор Димов, то в злоупотреба с власт и превишаване на правомощия." Адвокат Екимджиев заедно с адвокат Снежана Стефанова води делото в Страсбург от името на синовете и вдовицата на Чакъра.

Към решението има особено мнение на българския съдия по това дело Павлина Панова, която приема, че в случая има нарушение на правото на живот по чл. 2 от Конвенцията в неговия материален аспект, но не и нарушение в процесуалния аспект на този текст. Съдия Панова не приема констатациите на съда, че белег за неадекватност на разследването е и фактът, че не са разпитани членовете на Специализирания отряд за борба срещу тероризма, за да се запази тяхната анонимност.

Според съдия Панова държавите не могат да бъдат обвинявани за приемането на законодателство, което защитава самоличността на полицейските служители, изпълняващи много сериозни задачи в трудни ситуации. Същественият въпрос в случая е дали ако тези офицери са били разпитани, разследването е можело да достигне до други изводи. Според съдия Панова това не би довело до никакъв ефект за пълнотата на разследването в България. Разпитани са почти всички други полицейски служители, които са участвали в операцията по обстрелването на къщата на Чакъра с цел неговото "обезвреждане", при това голяма част от разпитаните са били в по-голяма близост до къщата и до Чакъра. Правени са експертизи, включително за часа и начина на смъртта на Тодоров.

Съдия Панова не е съгласна с констатациите на съда, че при оценката на резултатите на разследването на смъртта на Тодоров, властите не са приложили стандарта за употребата на сила от полицията само доколкото това е абсолютно необходимо.

Тя не оспорва, че полицията категорично е нарушила този стандарт в действията си, но не смята, че той е бил неглижиран при оценката от разследването.