Насред гората, до иначе с нищо не известно френско селце стои това чудовищно произведение на съвременното изкуство.

Кинетичната скулптура е на швейцарския художник Жан Тингели. Тя е изцяло от ненужни предмети, съдадени от човека, послужили му за нещо си и изхвърлени от употреба, като има дори скулптура създадена от компресирани... скулптури.

В Цилкопа Жан Тингели влага идеите на живота си. Творенията му са механизми – съвършено безполезни, те се движат, тракат и предизвикват размисъл за смисъла от всичко това. Другото им качество, заложено от художника е, че се развалят непредвидимо. В един момент спират да „работят“ и се разпадат. 

С пълна сила и в необичаен мащаб тези идеи на Тингели откриваме в Цилкопа. Авторът е обсебен от идеята за тленността на живота. Роптае срещу несправедливото премълчаване в обществото на такова естествено явление като смъртта. Смъртта е абсолютно необходима част от жизнения цикъл и няма какво да се направи, нито как да се избегне, смята авторът. Дори в името на гигантското творение насред гората е заложена препратка към тази идея: Цикъл – Циклоп.

Вагонът, металното ухо - човешки боклуци или арт, или провокация за сетивата? Дори когато възприемем това  изкуство, следващото, което осъзнаваме, е че колкото и да е високо, то не достига короните на дърветата.

В проекта, който Тингели започва през 1969 година, участва жена му Niki de Saint Phalle, също художничка. Поканени са приятели и съмишленици на художника и в резултат гигантския Циклоп става истински музей на съвременното изкуство - от полянката преди да влезеш, през "залите" на няколко нива с водни ефекти, огледала, театър, метални завеси издаващи звуци при преминаване - всичко е арт, до самия покрив. 

В една от залите Тигнели оставя своето напомняне до всички нас: et ne pas oublier l`autodépiedestalification ("... и не забравяйте да се свалите от пиедестала").

С ирония към гигантоманията до тракащия безсмислено Циклоп има гиганска линия, отиваща (почти) до небето. 

Още интересни детайли от Циклопа: като защита от вандали има няколко фалшиви входа, а вратите на тези, през които може да се влезе наистина, наподобяват швейцарски банков трезор. Пред Цилкопа стои „Шоколадовата мелница“ - скултура в чест на Марсел Дюшан, който първи започва да използва утилитарни предмети ширпотреба, превръщайки ги в произведения на изкуството. Според концепцията на на Дюшан, не е важно как точно е прозведен даден предмет, важен е смисълът от неговото съществуване. Точно артистът вдъхва изкуство в прозаични предмети и разкрива други измерения с подръчни материали. И все в този дух. В Циклопа всичко има символично значение, включително шахматния под, който наподобява флаг от Формула 1, включително, че както всяко човешко присъствие, е пристроен към природата – около дърветата и сред тях.

На стена, която изглежда като древно елтабло са изписани имената на всички създатели на Циклопа. Цялото произведение е построено с голи ръце, единственото приспособление е макарата, с която е издигнат вагонът. Доста е посветено на смъртта, също в леко ироничен стил - като например фонтанът с весели черепи, препратка към традициите в Мексико, където смъртта се празнува.

Странен и чудовищен, Циклопът си стои насред гората. Той е собственост на държавата. Забележете, колкото и да е гигантски, върховете на дърветата се издигат над него. А покривът му е басейн, в който се отразява небето.

Качвайки се все по-нагоре и по-нагоре, в крайна сметка стигаш върха. Само за да видиш, че там се отразява небето.

Мира Захариева