Перперикон е сборно понятие така, както и огромният град Делфи, където има светилища от различни епохи, посветени на различни богове. Твърдението е на археолога професор Николай Овчаров, ръководител на дългогодишните проучвания на скалния град край Кърджали, предаде репортер на БГНЕС. Повод за категоричността му дават разкритите скални олтари, а през последните дни и глиненият олтар, който той свърза с култа към Дионис.
„Ние сме по пътя на много големи доказателства през последните години от проучванията на Перперикон. С излизането на този глинен олтар, който всъщност беше липсващото звено на връзката с откритите преди олтари, сега с него свързваме античността с края на Бронзовата епоха, когато възникват култовите дейности на Перперикон. Така излиза, че култовете са отпреди 2 500 г., извършвали са се на скалния хълм в много голям периметър. Находката доказва, че ние разработваме едно от най-големите светилища въобще в Европа”, подчерта археологът. Според него тази находка прави връзката и с думите на Херодот, който пише за „светилището на Дионис, прочуто колкото храма на Аполон в Делфи”.
Овчаров обясни, че когато на Перперикон се говори за Дионис, трябва да се има предвид тракийския бог на Земята и Небето Загрей. „Възможно е това да е събирателно понятие въобще за храмовете на Дионис, но че този олтар е бил посветен на тракийския бог, за мен и екипа ми е вън от съмнение”, уточни той. Проф. Овчаров цитира колегата си доц. Красимир Лещаков, според когото Перперикон е бил голям център с много храмове и светилища, скалният град е имал територия от 12 квадратни километра. Разкритите няколко антични храма, десетките скални олтари от по-ранна епоха, на които са се правили възлияния и култови ритуали към Слънцето и Земята, са доказателство, че проучваният хълм е центърът, допълни археологът. Откритият в източния сектор на Акропола глинен олтар на Дионис се е ползвал повече от 300 години, а около него са намерени много части от керамика.
Днес проучванията на Перперикон приключиха след 3 месеца разкопки по цялата източна и североизточна част на Акропола. Стотина наети от близките села работници под надзора на археолозите разкриха не само жилищни и обществени сгради, една от които с дължина 40 метра, но и светилища от различните епохи. С помощта на металотърсач са намерени общо 12 златни и 7 сребърни монети.
Николай Овчаров изрази тревога от немарливото отношение на Регионалния исторически музей в Кърджали, където се съхраняват преносимите находки от Перперикон. Той подчерта, че е наложителен спешен ремонт на помещенията, както и тяхното преустройство. Необходима е специална зала за уникалните експонати от скалния град, общината и музеят трябва да се погрижат да намерят средства, посочи той.
