През всичките години съм пропускала това събитие само два пъти. Още преди да е излязла официална информация, мога да гарантирам, че тази Нощ беше най-посещаваната от всички.

Студеното време попречи на някои събития да се състоят, но въобще не попречи на ценителите на изкуството.

Всички се бяха спретнали артистично,уверено носеха цветни шалове, шапки, смели прически и аксесоари, така задължителни за всеки човек на изкуството.

Младежките компании бяха отличили специални гидове, които даваха инструкции и напътствия. Диктуваха старателно подбрани обекти, записани в малки бележници с изумителна сериозност към събитието.

Не зная за друг съвременен национален или културен празник, който да оживява Пловдив по такъв начин. И най-вече да събира такъв концентрат на аудитория от ценители.

Публиката беше от цял свят и всички успяваха да се ориентират лесно. Движението по централната улица приличаше на излизане на публика след концерт.

И всеки от нас забрави деловите теми и започна да навлиза в един нов свят на светлини, музика и цветове.

Една нощ, която можеш да посетиш съвсем безплатно, дори и да работиш до късно.

Една нощ, в която имаш желание да обиколиш града, дори и да си уморен.

Програмите на събитието бяха три – „Музеи и галерии“, „Култура и клуб“, „Град и публични пространства“.

Едни от най-впечатляващите обекти бяха изложбата на фотографии на известни личности в ГХГ, Галерия Филипополис, която очарова със свежа и качествена живопис на подрбрани класици, "Стари стълби, водещи към нови места", стената "Преди да умра искам да ...." и

велосипедите, които "създадоха" светлина в декорирани кубове, с помощта на публиката.

Вижте сами и ако ви хареса, отделете време за следващата Нощ

Ани Капанова