Два месеца след забраната за пушене на обществени места единствената мисъл в главите на собственици на заведения е как да прескочат закона. Идва есен, после зима.
Ще текнат дъждове, после ще се завихрят виелици, след това снежинки ще затрупат улици и площади. Притеснението, че кръчмите ще останат пусти и празни и само слънчеви майки ще консумират натурални сокове, не дава сън на много от собствениците на заведения, както и на работещите в тях - готвачи, сервитьори, бармани - една не малка част от работещите в тази страна.
Въпреки дългите дебати преди приемането на закона и диаметрално различните гледни точки, лекциите за здравословен начин на живот, излели се като порой отвсякъде, на никого не стана ясно защо този закон влезе с пълна сила.
И какво пречеше по-леката версия с места за пушачи, места за непушачи? Преведено като равенство, толеранс към другия, възможност за избор, лично усещане към различните багри на живота.
Абсолютно нищо.
Закон се прескача трудно, но с повече изобретателност, креативност и нестандартност всичко е възможно. Сега се очертават няколко тенденции в прескока.
Първата е кръчмите, кафенета и ресторантите да се превърнат в градини. Щом е градина - няма закон. Отваря се много работа за архитекти. И наистина е необходима доза гениалност да докажеш, че това е градина. Да чуваш вътре шума на дърветата, шептенето на листата, песента на птиците, слънчеви лъчи да парят леко слепоочията, облаци да плуват над главата ти...
Сигурен съм, че в България има много гениални архитекти, дизайнери, специалисти по звук, осветление, озеленяване, които да предадат естественост и хармония на всичко това. За тях това няма да е проблем, а само едно професионално предизвикателство. Хубавото на тази тенденция е, че зелените площи в градовете драстично ще се увеличат и страната ни отново ще бъде райска градина. И днес, когато застрояването е толкова наситено, особено в големите градове, и е въобще световен проблем, ние ще покажем един съвсем друг вкус към екологията.
Втората тенденция в прескачането на закона е кръчмите, кафенетата и ресторантите да се узаконят
като имоти за живеене
Тук ще се отвори много работа на юристите. Но си мисля, че за тях това също би било едно професионално предизвикателство. Щом е жилище за живеене Ц няма закон. Така от картата ще изчезнат кръчмите, кафенетата, ресторантите, за радост на много хора с правилни нрави, хора, пропагандиращи трезвеността като най-висока точка от човешката ценностна система. И вече няма да се казва, например: отивам на кръчма, а отивам на гости.
Българското гостоприемство е известно по цял свят. И така ще стане още по-популярно и ще привлече още по-голям брой туристи. Покрай гостоприемството си, като нищо можем да станем домакини на някоя следваща Олимпиада или най-малко на Европейско по футбол. И друго, не по-малко важно: във време, когато всеки се е хванал с другия за гушата, непрекъснатото ходене по гости ще намали лошите страсти и ще увеличи добротата във всеки от нас. А днес това е необходимо.
Има още една контратенденция на досегашните.
Тя е малко по-абстрактна, доста по-артистична, строго индивидуална, но пък и абсолютно законна. Толкова законна, че служителите, отговарящи за чистия въздух, могат само да направят една дълга Чехова пауза и да осмислят по-философски деня си през алюзията на тютюневия дим. Всяка сутрин всеки пушач, срещу 28 лева за три часа, отива на терминал 2. Там този долнопробен индивид изпушва между две и три кутии - според дневната му доза. Нито белият му дроб, нито някой друг орган могат да поемат повече. След този тричасов акт индивидът съвсем спокойно може да посещава, кръчми, кафенета, ресторанти и въобще места, над които законът е сложил тежката си лапа.
И си мисля, че щом един закон ражда тенденции, значи организмът му пуши от енергия. А това не е малко.
Елин Рахнев