Шефът на Просветата Иван Панайотов ще има все по-малко поводи да награждава нови лица. Такива в образованието няма. /сн. от наградите Неофит Рилски тази година/

Хасковските училища започват новата година с познати лица в педагогическите си състави. Почти няма назначени млади кадри, а хасковско остава един от регионите с най-малко „младши” учители. Тоест, току що завършилите университета  продължават да остават без никакъв шанс да влезнат в системата.

Преди три години  влезе в сила реформата за категоризиране на учители. Те бяха разделени на 5 степени, като стартовата заплата за млад учител бе 450 лв, средната - 650, а за така наречените методисти /върхът на пирамидата/ доста повече, чак до над 1000 лв. Категоричното менние на рефрматорите бе, че така един млад учител ще бъде стимулиран да търси реализация в системата, която ще му се отплаща в повече пари. Само дето трябваше да се започне назначаването на младши учители/такива с под 10 години стаж/. По данни на местната просвета, в годината на реформата - 2009-та, младшите учители в Хасково бяха 2-ма. Две години по-късно, почти безпрецедентно, десетки млади кадри влязоха в системата и обновяването започна да става факт. Не че бе много на фона на близо 2 хиляди учители в областта, но поне бе някакво начало. Което намери своя край през тази година.

Законодателна промяна в КТ превърна учителите пред пенсия в активната страна в пенсионирането си. „Трябва да подаде заявление за пенсиониране, за да бъде пенсиониран. Директорът не може да направи това, дори човекът да е в пенсионна възраст” каза началникът на РИО-Хасково Иван Панайотов.

Именно пенсионирането на старите учители бе основния източник за свободни, и съответно нови работни места за младите учители.

Учител се уволнява много трудно и десетките възстановени от съда на работа свидетелстват за това. И да има такива, нито един не е за лошо вършене на работа. Най-често учители отпадат поради съкращаване на щата или иначе казано падане на паралелки при лош прием. В стабилните градски училища, такива случаи са изключителна рядкост.

И тъй като всички си вършат работата и могат пожелание да се пенсионират излиза, че настоящият педагогически състав се бетонира почти пожизнено на поста си. Може да работи доколкото години иска, преди да реши да напусне доброволно. А учителите имат поне три много сериозни причини да не напускат сами: юни, юли и август. Освен безпрецедентната за всяка друга професия лятна ваканция, образованието може да се похвали със статута на оазис на спокойствието в цялата бюджетна сфера. Парите идват редовно, а делегираните бюджети позволяват допълнително материално стимулиране.

Само дето нещата в образованието не вървят според всички и ежегодните зрелостни и приемни изпити в университетите доказват това. Затова май всички са съгласни, че ни трябва ново образование. Но обновяването ще върви със старите кадри.

Г.Христов