Части от сграда от късната каменно-медна епоха разкри екипът на професор Николай Овчаров на Перперикон, което е доказателство за заселването на първите хора още преди 6 500 години, предаде репортер на БГНЕС. Към учените от групата на Овчаров тези дни се присъедини и праисторикът доцент Явор Бояджиев.„За пръв път установихме структура – части от сграда от късната каменно-медна епоха, която доказва най-ранното заселване на Перперикон. Досега намирахме фрагменти от оръдия на труда, керамика, идоли, но те се откриваха главно в пукнатините или в случайни пластове, размесени от други епохи. Имаше само предположения и спорове дали е бил обитаван, култово място ли е бил. Сега със сигурност знаем, че Перперикон е бил гъсто заселен още в късната каменно-медна епоха”, подчерта Бояджиев. Той уточни, че за съжаление, през следващите епохи новите заселници са унищожавали следите от предшествениците си. „При изграждането на тази сграда личи, че скалата е била издялана, т.е. тя е била пригодена да бъде помещение. Със сигурност може да говорим, че най-ранните изсичания на Перперикон започват още през каменно-медната епоха. Това може да хвърли светлина и върху други проблеми, защото и досега са откривани много изсичания и скални ниши в Източните Родопи, но те нямат точна датировка”, поясни праисторикът. Голяма част от тях са датирани в Тракийската епоха, но без сериозни аргументи, но учените смятат да преосмислят това. „Находката сега поставя с пълна сила въпроса кога започват най-ранните изсичания, явно е, че още през халкулита те са били възможни по скалите. Може да звучи странно, но най-вероятно праотците ни са си служили със сечива от еленов рог, каквито доказателства имаме открити, както и с каменни. Няма следи от железни инструменти”, посочи още той. Според него скалата на Перперикон е специфична, омекотява се при обилно напояване и е било напълно възможно изсичанията да се правят с примитивните каменни и рогови сечива.Двамата археолози обаче не се ангажираха с това да назоват конкретно какви племена са населявали Перперикон, защото за това може да се съди по писмени извори, но в случая става дума за период от 3 000 г. преди писмеността. „Това са хората от каменно-медната епоха, когато наистина достигат връх в своята цивилизация, уменията им са били на много високо ниво, макар, че продължаваме да ги подценяваме. Те са имали големи селища върху над 100 000 кв.метра, строили са дебели крепостни стени. Около 4 200-ата година започват настъпления на племена от Североизток с предимството, че са познавали коня, които постепенно са унищожили праисторическото население. Много ясно личи бягството на тогавашните хора от североизток към запад и югозапад. Перперикон се е оказал много подходящо място за заселване на бегълците”, подчерта доцент Бояджиев.
Професор Н. Овчаров акцентира, че находката представлява най-ранните скални изсичания, откривани в България от времето на късния енеолит. „Колко ще се разшири хронологически границата, е въпрос на бъдещето. Много важно е съоръжението от бронзовата епоха, то е част от цялата система, както и 15-те олтари по северния склон, централният олтар в Двореца-светилище. Това жилище е отпреди 6 500 г., а находките от бронзовата епоха са отпреди 3 000 г. Перперикон е един учебник за историята, рядко са такива многослойни обекти”, подчерта Овчаров.
