Три стъкленици с пръст от гроба на хан Кубрат донесе археологът Николай Овчаров в Кърджали и ги връчи на представителите на три знакови институции в града, предаде репортер на БГНЕС. Реликвите ще се съхраняват в манастирския комплекс „Успение Богородично” при енорийския свещеник Боян Саръев, в Регионалния исторически музей и в най-голямото СОУ „П.Р.Славейков”.
Професор Овчаров се завърна от Украйна, където край село Малая Перещепина, на 80 километра от Полтава, се намира гробницата на хана. Преди 10 години там е изграден паметник, а Организацията на българите по света е дала идеята за строителството на мемориален комплекс на това място. Проектът надхвърля 100 000 евро, в центъра ще остане паметникът, а около него ще се изгради подобие на пръстена на хан Кубрат. Започва и кампания за набиране на средства, за целта през тази година е учреден Международен благотворителен фонд „Хан Кубрат” с председател проф. Георги Чирков. Неотдавнашното посещение на българската група е по повод 100-годишнината от откриването на гробницата на българския владетел.
„Правя всичко възможно именно в църквата на отец Саръев да съберем повече мощи и реликви. Тук се пазят частици от Светия кръст и мощи на светец, открити при разкопките на Перперикон, а сега нося от далечна Украйна пръст от гроба на хан Кубрат. Владетелят сам себе си е изключително интересен, известно е, че към 630 г. посещава Константинопол, където приема християнството и получава титлата Патриций”, разказа проф. Овчаров. Той припомни как през далечната 1912 г. в царски времена две овчарчета си играли на пясъците край селото, изведнъж едното от тях е пропаднало. Оказва се, че детето е паднало в сребърна делва. Местните хора започват да копаят и откриват несметни количества сребро и злато. Докато пристигнат властите и археолозите, доста от находките са били изнесени, но все пак събраното е 25 килограма злато и 50 килограма сребро. Това са повече от 800 предмета, това съкровище е най-голямото от 7 век, откривано в Европа и Азия, подчерта проф. Овчаров.
Богатата колекция се намира в Ермитажа, но дълги години не е бил идентифициран човекът от гробницата. „Кубрат беше само една от хипотезите допреди 25 г., когато д-р Вернер Зайд от Виенския университет и германският професор Йоахим Вернер успяха да разчетат монограмите върху два пръстена, изписани на гръцки език. Това беше голямата сензация – на единия пише Кубрат, а на другия – Органа, който е чичото на Кубрат, предшественикът на престола на Велика България. Няма съмнения, че пръстените са били изработени в Константинопол по поръчка на хана и са свързани с приемането на християнството и титлата Патриций. Той е един от първите варварски вождове, получил тази титла”, разказа още археологът. Той посочи, че при село Вознесенка в Запорожието се намира и гробът на хан Аспарух, създателя на Дунавска България, там също ще се изгради паметник.
Отец Боян Саръев заяви, че с огромно удовлетворение приема стъкленицата с пръстта от гроба на хан Кубрат. „Това е знак, а ние винаги ще търсим първоизточниците на българския род и на християнството, ще черпим сили от българската история, от нашите ханове и царе. Пръстта ще бъде съхранявана до реликвария с частиците от Божия кръст, макар Кубрат да не е канонизиран за светец, той е такъв за всички българи, това е национално-патриотична реликва”, посочи още свещеникът.
