Далеч сме от мисълта, че в България лекарствата са евтини. Както се оказа, те са в пъти по-евтини в съседните страни. А ако се съотнесе към стандарта им на живот, изглеждат направо като стотинки. Бюджетът на редовия българин пък издъхва от харчове за илачи-от 1/3 до ½ от парите, които влизат в къщи. Горките пенсионери пък дават всичко и понякога пак не стига.
Правителството взе, че свали с 2 % търговските надценки на лекарствата. Потребителите се радваха до момента, в който се разбра, че няма да спестят нищо. За което предупреждаваха и самите аптеки. Аптеките много отдавна работят не с 2 а с 10 % под максимално разрешената търговска надценка. За това се грижи пазарът и големите аптечни вериги, които работят с дистрибуторска надценка от 5-6 % при разрешени 20 например.
Така че за обикновения човек не се променило нищо. Лекарствата все така му идват скъпи. Но когато те са си скъпи по производствена цена, свалянето на търговската надценка няма да ги поевтини. А както се оказва, българите пият само скъпи лекарства.
Върху това обърнаха внимание някои фармацевти, изнервени от ситуацията, в която те излизат виновни за разоряващите илачи. И припомниха, че лекарствата се дават по рецепта, която се пише от лекар. Като ти пише лекарство за 100 лв, плащаш 100 лева. В някои аптеки-98, в други 103, но един Алеко Константинов си заминава.
Същото е и ако искаш луканка. Не спориш, че не е евтина като шпека, нали? В хранителния магазин обаче изборът е ваш. Луканката на рецептата я предписва лекарят.
Тя е на доказан производител-престижни фармацевтични компании. Най-доброто, струва най-скъпо. И пак за разлика от магазинера, лекарят няма интерес да ви пробутва най-скъпото. Дали?
Всеки, който си направи труда да събере десетина рецепти от 5-6 джипита със смайване ще констатира, че огромното мнозинство/поне 80%/от предписаните медикаменти, са едни от най-скъпите в своя сегмент от пазара. Пак в същия процент, тези медикаменти са оригиналните от всички лекарства от тази група, които са пуснати за продажба.
Ментетата на тези оригинали се наричат Генерични лекарства. Те са един вид законни ментета. Генериците са еквивалентни на оригиналните и са обект на едни и същи производствени механизми. На един и същ контрол-тествани са в лаборатории и клиники и са одобрени от де що има национални агенции по лекарствата. Макар и куриозно, генеричните продукти могат да са по-безопасни, защото оригиналният продукт вече е използван, примерно 20 г. и са установени всички негови реакции.
Оригиналът е скъп защото е защитен с патент. Когато патентът изтече, всяка фармацевтична компания може да направи генерик. Със същите съставки и пропорции, но струващ 3 пъти по евтино. Всъщност, още с появата на първите генерици на дадено лекарство и оригиналът поевтинява с 25-30 %. Пазар.
Генеричните лекарства лекуват същите болести, но по-евтино. С тази презумпция във Франция са приели закон, който задължава 30 % от лекарствата в рецептите да са генерични. Подобен контрол над нещата изписвани от лекарите има и във Великобритания. Целта е да не се източват пациентите, след като могат да получат здраве и на по-ниски цени.
А цените са сериозно по-ниски. Например в Хасково едно от често предписваните лекарства за болеста-бич за региона, високото кръвно, е „Норваск”. То е на фармацевтичния гигант Пфайзер и струва 9.30 лв. Неговия генеричен еквивалент е Амплодипин и струва 3.66. Често предписван за същото заболяване е Тертинзиф на цена от 11-12 лв лв. Еквивалентът е слабо познатия Писизиф на Чайка Фарма за 4.50 лв. Няма родител, който да не е чувал за прословутия Зинат. Заедно с Клацид, това може би е другото най-консумирано нещо, след сухото мляко. Зината е горе долу поносим на сиропче-към 15 лв. На хапчета обаче е 39 лв. Същевременно има и трудно произносимото Ксоримакс. Словенско, със същите до милиграм съставки-18 лв. Аптекарите знаят всички тези подробности, но не могат/ и в повечето случаи не искат/ да оспорват решението на лекаря.
Понякога изглежда, че именно това спасява едноличните търговци от незавидната съдба да бъдат погълнати от аптечните вериги. Малките аптеки боравят с постоянна клиентела, която им вярва. „Идва майка се дете или възрастна жена и се оказва, че няма, а и скоро няма да има пари за рецептата. Показвам и по-евтините лекарства. Вярват ми” разказва известна хасковска аптекарка, която помоли да не бъде цитирана. Обяснимо, звучи кощунствено да те лекува някой, който не е лекар. По малко кощунствено ли е обаче българинът да няма пари за една рецепта?
Джипитата лесно тушират и най-малкото усъмняване в целесъобразността на скъпотията по рецептите, с простото: „Предписваме най-доброто”. А нали хората искат точно това за тяхното здраве?
Има и други възражения срещу евтините еквиваленти. Не са толкова добре рафинирани/пречистени/, не въздействат толкова непосредствено над болестта, натоварват повече бъбреците, имат странични реакции и пр.. Впрочем това последното е валидно и за оригиналите.
Има обаче и една публична тайна. Много лекари работят тясно с фармацевтични компании. Отчитат брой рецепти със съответно изписан медикамент/и/. Лекарите с най-много изписани рецепти са най-ценени. Често специализират. Дори в чужбина. Няма лошо и фармацевтичната компания да поощри по някакъв начин своя партньор-лекар. Нали, благодарение на неговата практика получава конкретна информация как въздейства продукта, одобряват ли го хората, от какво се оплакват. Разбира се, с всяко лекарство е експериментирано стотици пъти. Но пък в листата на едно Джипи има хиляди пациенти. „Проучваме пазара. Касае ни дори дали го харесват на вкус, одобряват ли търговския му вид, как им действа като го пият с алкохол или го взимат нередовно. Лекарят е като изповедник-всичко му се казва” непринудено обясни веднъж представител на фармацевтичен гигант. Това се нарича проучване на пазара. С подобна цел, производителите на бира например организират дегустации.
За аптекарите не изглежда толкова нормално. По време на дебатите за свалянето на надценката, от българският фармацевтичен съюз открито се изказаха за “Ограничаването на влиянието на фармацевтичната индустрия върху лекарите” Това ще доведе до ограничаване на ръста на разходите за лекарства, сигурни са от БФС.
В този кръг всеки е прав за себе си, но контрата винаги остава в последния от веригата - пациента.Или трябва да се разорява за лекарства или, ако няма пари, на сляпо да търси алтернативи и да се доразболее поради липса на достатъчно информация.
Информация имат лекарите. С изключение може би на една. Която я набавят при вписването в пациентската листа, със странно звучащия на пръв поглед въпрос- Как си финансово?
Г.Христов
*Авторът се консултира с широк кръг лекари, фармацевти и пациенти по повод този материал. Получи 11/единадесет/ отказа да говори с имена. Имената обаче не изчезват ако не бъдат цитирани. Проблема не е по-малко проблем ако не се говори за него. Затова е и тази публикация, въпреки всичко.
