Много от туристите, които са се разхождали в Родопите се удивляват на прекрасната природа, животински и растителен свят. Голямата надежда е при превръщането на Родопите в хубава туристическа дестинация, те да бъдат опазени.Едни от новите обитатели на Родопите са тарпаните. Те тичат свободно вече близо една година и това е благодарение на човешката намеса. С помощта на българо-холандския проект "Новото тракийско злато" миналата година у нас пристигнаха и вече успешно се адаптират към новата среда диви коне, възстановка на породата тарпан, която преди стотици години е населявала именно тези земи. Тарпаните се чувстват много добре в Източните Родопи. Понасят добре студовете и жегите. На десетина километра от местността, която се обитава от тарпаните, има друго стадо диви коне. Двете стада рядко се срещат, но ако това стане - мъжките си пазят харемите и гонят другите мъжки. В района на община Крумовград има места за захранване на лешояди. Изградени са специални скривалища за най-запалените фотографи, където лешоядите могат да бъдат снимани от много близо. В този край на Родопите има черен и египетски лешояд. Египетският лешояд е световно застрашен вид и намалява по целия свят. Източните Родопи са едно от малкото места, където той може да бъде заснет.В много страни има изградени скривалища за наблюдаване и снимане на мечки, а у нас - те са проблем заради хората. Има страни, където приходите от туризъм от наблюдение на мечки стигат до десетки милиони евро. В Девин също има изградени три места, заради което точно в този район проблем с мечките няма.Основната причина промяната на отношението на хората към лешоядите и тарпаните е осъзнатостта, смята Ива Тончева, експерт към проекта "Новото тракийско злато". По думите й, хората ясно съзнават, че туристите, които идват в района им, за да наблюдават птиците, осигуряват прехраната им, а това е пазарна ниша, която може да бъде доразвивана. Споменатия проект работи и за заселването в Източните Родопи на други едри копитни тревопасни като благородния елен. Планирано е да бъдат докарани и зубъри. В Родопите могат да се срещнат още много уникални видове. Диви кози (засега в Западните Родопи, макар и да има свидетелство и за влизането на едно стадо в Източните), сърнички, еленчета, костенурки. Освен с възстановяване на изчезнали животински видове, хората от Родопите все повече поглеждат и към растителния свят. От три години се работи за възстановяването на житната култура лимец. "Древното жито" се сади за първа година и в село Лимец. Ива Тончева допълни, че освен лимец, все повече хора гледат билки, ядки, сусам, биогрозде, биомед. В началото на проекта е имало само седем сертифицирани ферми за биопродукти, а в момента 35 са фермите, които или са сертифицирани, или са близо до получаването на сертификат. Важно е хората да се кооперират, макар и в момента думата "кооперация" да ги смущава малко заради отминалите времена, допълва Тончева . Ясно е, обаче, че не може да се снабдяват големите търговски вериги с малки количества, нито пък сериозно да се излезе на международния пазар. Биофермите са отворени и за посетители, които могат или да пренощуват там, или само да ги посетят. Тончева е категорична, че "там хората могат да покажат на децата си откъде идват хлябът и млякото. Със сигурност не от хладилника или магазина". Експертите отчитат, че все повече туристи, които харесват екодестинациите, пазят околната среда. И дано има повече хора, които почувстват магията на Родопите и на всяко друго чудно кътче в родината, за да съхраним природата.