Разследват пак имотите на Доган. Преглед на националния печат

Вестниците в сряда продължават да следят скандала около Любомир Павлов и Огнян Донев, които са обвинени в пране на пари.

„Прокуратурата обвини издателите на "Труд" и "24 часа" в пране на пари" - съобщава в. „Сега".
„Обвинения за пране на пари, невярно деклариране на данни и измама с документи повдигна вчера Софийската градска прокуратура (СГП) срещу единия от собствениците и издатели на вестниците "Труд" и "24 часа" - Любомир Павлов. Срещу другия - Огнян Донев, СГП предяви само едно обвинение - за пране на пари. Спрямо двамата бяха определени парични гаранции от по 50 000 лв.
Според държавното обвинение Павлов е използвал 4 документа с невярно съдържание, с което е дал възможност на Донев да придобие чуждо имущество. Става дума за 43% от собствеността на "Медийна група България холдинг", която издава двата ежедневника и редица други издания. "Впоследствие 40% от придобитите преди това общо 83% от дяловете са били върнати обратно на Павлов и това според прокуратурата е пране на пари, тъй като тази сделка е била осъществена с имущество, придобито чрез тежко престъпление - документна измама", обясни говорителят на градската прокуратура Румяна Арнаудова.
Обвинението смята, че Павлов е декларирал пред Агенцията по вписванията неверни данни за истинността на приемането от общото събрание на съдружниците на "Медийна група България холдинг" на "дружествен договор на дружество с ограничена отговорност от 27 март". Засега не е ясно с какво разполага прокуратурата, за да подкрепи тезата си. "Няма конкретна сума пари, която е изпрана, става въпрос за дружествени дялове", лаконично коментира Арнаудова.
Не се знае и дали е иззет публикуваният във в. "Преса" запис, в който Павлов говори за това как може да се влияе на прокуратурата и следствието и че очаква поръчка срещу себе си.
Любомир Павлов и Огнян Донев бяха извикани в Националната следствена служба (НСлС) вчера сутринта. Първи се появи Донев с адвокатите си Даниела Доковска и Ина Лулчева. Той прекара в следствието малко повече от половин час и на излизане отказа всякакви коментари. След него се появи и Павлов, който бе категоричен, че обвинението срещу него е смехотворно, и заподозря, че наблюдаващият прокурор Момчил Георгиев е получил 1 млн. лв. или евро, за да го повдигне. Според Павлов всичко е тръгнало от твърдението на адвокат Христо Грозев, че подписът му е бил фалшифициран при прехвърлянето на дяловете. "Не ни дадоха експертизите, но по принцип моята информация е, че подписите са си негови. Този въпрос ще го разследваме", каза той и допълни, че до момента са правени три експертизи на подписа на Грозев. Павлов се закани да подаде сигнал до прокуратурата за набеждаване в престъпление. И до момента прокуратурата не е казала дали подписът на Грозев е фалшив, въпреки че това е в основата на всички обвинения." - се казва в публикацията.

„Обвинение за документна измама и пране на пари беше повдигнато днес на единия от издателите на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов. Това съобщи самият Павлов, след като напусна Националната следствена служба (НСлС) след 45-минутна среща при следователите. Той определи обвинението като "смехотворно". Павлов заяви, че ще ще обжалва и че ще сезира институциите за набеждаване, цитиран от "Фокус". Наложена му е гаранция от 50 000 лева.
По-рано днес в следствието беше извикан и другият съсобственик на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев, но на излизане оттам той остави струпалите се пред НСлС журналисти без коментар. По-късно БНР и агенция "Фокус" съобщиха, че на Донев също е повдигнато обвинение, но само за пране на пари. Наложената му гаранция също е 50 000 лева.
Говорителят на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова обясни, че обвиненията към Павлов са три - освен за пране на пари и за документна измама, и за престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс - невярно документиране.
Павлов каза още, че обвинението "не си е заслужавало инвестицията", намеквайки за твърдението си отпреди няколко дни, че били дадени 1 милион евро на двама прокурори, за да атакуват него и Огнян Донев. Днес по думите му се потвърдило името на единия обвинител във връзка с "инвестицията" - този, който е подписал прокурорското постановление за привличане под отговорност.
Любомир Павлов съобщи, че ще подаде сигнал в прокуратурата за набедяване срещу Христо Грозев (бившият им партньор, с когото придобиха изданията на ВАЦ, а сега водят дела - бел. ред.). Той подчерта, че подписите на Грозев в документите на издателската компания са истински и че това е било потвърдено и от частната експертиза, която била направена. Съдружниците водят дела за придобиването на контролния дял..." - пише „Дневник".

Всекидневниците проследяват и развитието по делата срещу кмета на Сливен Йордан Лечков.

„В рамките на шест месеца бившият кмет и футболен национал Йордан Лечков получи втора условна присъда. В средата на май той бе признат за виновен по обвинение за превишаване на правомощията и ощетяване на държавата с 14 642 лв. Вчера пък получи условна присъда за злоупотреба със служебно положение, довело до щета за държавата за 904 000 лв. За това деяние бе осъден от Ямболския окръжен съд на 2 години и 6 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок. По закон Лечков не може да има две условни присъди. В този случай обаче това е възможно, тъй като първата не е влязла в сила и той все още се води неосъждан.
Според прокуратурата бившият градоначалник е нарушил Закона за общинската собственост и Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. Това е станало в периода август 2008 г. - февруари 2010 г., когато предоставил за ползване без наем общински имот на четири частни фирми. Според съда има безспорни доказателства, че Лечков лично е допуснал дружествата на територията на поделението в Сливен, без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс.
Бившият градоначалник заяви, че е невинен и ще обжалва. Делото се гледа за втори път в Ямбол от друг състав на Окръжния съд, след като на 15 март Бургаският апелативен съд го върна." - информира „Сега".

„Ямболският окръжен съд наложи две години и половина условно с тригодишен изпитателен срок за бившия кмет на Сливен Йордан Лечков.
Той бе признат за виновен в длъжностно престъпление и ощетяване на общинския бюджет. Съдът прие, че Лечков е предоставил недвижим имот - частна общинска собственост, бивш казармен район, за ползване от местни фирми, без да направи публичен търг или публично оповестен конкурс за сключване на договор за наем и по този начин е ощетен бюджетът на общината с над 671 000 лева.
През септември 2011 година състав на Окръжния съд Ямбол постанови тригодишна условна присъда за бившия сливенски кмет по същото дело.
Бургаският апелативен съд обаче върна делото заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и немотивиране на присъдата. След прочитане на присъдата Лечков беше категоричен, че и този път ще обжалва наложеното му наказание.
„Пак по същия начин - само си размотаваме напред-назад телата. Преди седем месеца, точно в деня, в който влизах в предизборна кампания, имах същата присъда, само че сега е с шест месеца по-малко. Сега пак наново. Харчим държавна пара. Няма как да се чувствам виновен и задължително ще обжалвам. Той вече, прокурорът, имам чувството, че иска гадже да ми бъде. Ние през 15 дни се виждаме, шесто обвинение ми повдига. Ще се размотаваме така и ще сме на първа инстанция. Явно в България е така за работещите хора, защото аз се смятам за работещ човек за годините, в които съм бил и съм изпълнявал тази длъжност", коментира Йордан Лечков. На въпрос дали е доволен от присъдата прокурорът по делото Пламен Стефанов заяви: „Не съм решил още дали съм доволен".
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок пред Бургаския апелативен съд." - напомня „Труд".

Друга публична фигура - Ахмед Доган, допълва криминалната тематика на всекидневниците.

„Софийската градска прокуратура е започнала разследване на данъчни престъпления, свързани с имотите, за които се твърди, че са на лидера на ДПС Ахмед Доган, съобщи в."Сега", като цитира говорителя на прокуратурата Румяна Арнаудова.
Не става ясно обаче дали се разследват формалните собственици на сараите или самият Доган, тъй като това може да навреди на разследването.
Проверката на имотите на Доган започна в средата на 2008 г., припомня изданието. Депутатите от комисията за борба срещу корупцията в предишния парламент поискаха да разберат кои са собствениците на т.нар. Боянски сараи, хотела "Каса Домини" в Рибарица, СПА комплекса "Орфей" в Девин, парка "Росенец" до Бургас и Двореца на децата в Дръндар, родното село на Доган. Народните представители се интересуваха с какви пари са придобити те, дали са плащани редовно данъци и други подробности. След проверка се оказа, че повечето от сградите са притежание или са ремонтирани от един и същ обръч фирми, свързани с "Минстрой холдинг", която бе част от "Мултигруп" и се ръководи от бившия вицепрезидент на групировката Николай Вълканов. Холдингът е замесен и в случая "Цанков камък", тъй като е съсобственик на Института по минно дело, от който Доган е получил рекордния хонорар от 1 млн. евро.
Впоследствие казусът с имотите на Доган бе даден за проверка на Националната агенция по приходите. След като тази проверка приключи, данните от нея бяха пратени в прокуратурата. Според предварителните изявления от държавното обвинение се интересуваха и от други подробности около имотите, като например в качеството си на какъв Доган ги посещава, след като те не се водят на негово име. В Боянския сарай той живее от години." - пиш е"Дневник".

В. „Стандарт" намира друга гледна точка към темата за „Цанков камък":
„Скандалният ВЕЦ "Цанков камък" надува сметките ни за парно, става ясно от доклада за предстоящото увеличение на цените на тока на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Въпреки че се намира в тестов режим и реално още не работи пълноценно, НЕК е вкарал в цената на тока разходите по експлоатация на ВЕЦ-а. От своя страна, регулаторът ги признава и това реално се превръща в една от причините за очакваното поскъпване на тока от 1 юли с 10%.
Увеличението беше потвърдено отново и от председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев. В същото време обаче се оказва, че "Цанков камък" продължава да изпомпва сметките на НЕК. Обектът е заложен като обезпечение на два заема от 7 банки, показва публикуван в Търговския регистър договор между НЕК и кредитните институции. Те са на обща стойност 141 млн. евро. Падежите на по-малкия от 41 млн. евро е през октомври 2012 г., а на по-големия - в края на 2019 г. В същото време НЕК дължи и 250 млн. евро по друг заем, който получи от "БНП Париба" за АЕЦ "Белене" и наскоро разсрочи поради невъзможност да го погаси."

Сред темите с продължение в сряда е инцидентът с взривените боеприпаси край Петолъчката.

„Увеличени са екипите, които разчистват от невзривени боеприпаси и части от тях района на пътния възел Петолъчката, съобщи пред журналисти областният управител на Ямбол Димитър Иванов.
В момента в трикилометровата зона около взривовете работят 30 сапьори от Министерството на отбраната и 10 от СДОТО към МВР. В охраната на зоната са включени екипи от областната дирекция на МВР, жандармерията, военната полиция и гранични войски.
Запазва се транзитното преминаване на автомобили в района на Петолъчката по пътищата за Бургас и за Котел. Иванов подчерта, че въпреки някои слухове сред населението качествата на въздуха и на водата в околностите на инцидента не са влошени. То се следи непрекъснато от подвижна лаборатория на РИОСВ - Стара Загора, от първия ден на взривовете." - съобщава „Дневник".

В. „24 часа" информира, че пострадалите от взривовете ще бъдат обезщетени:
„Няма да се изискват документи за собственост на имота при подаването на заявления за възстановяване на щетите в най-пострадалото от взривовете край Петолъчката село Лозенец, съобщи БНТ.
Броят на пострадалите къщи вече надхвърля 200, а от фирмата-собственик на складовата база са уверили, че всички ще бъдат обезщетени. За това ще се погрижат стъкларски и строителни фирми.
Собственикът на складовете край Петолъчката - „Берета трейдинг" е наел фирма, която ще подмени стъклата по къщите, счупени от взривовете миналата седмица.
„Абсолютно всички дейности, които касаят ремонта, от вземане на размер до почистване на старата дограма - остъкления метални, дървени, алуминиеви, ПВЦ до възстановяването на стъкла, стъклопакети -всичко ще бъде направено, обяви Тодор Тодоров от фирма за подмяна на стъкла.
„В момента очакваме строителна фирма, която ще почне ремонти по каратавани, паднали гипсокартони", каза кметът на село Лозенец Петранка Добрева.
Хората вече са спокойни, че поне щетите по домовете им ще бъдат възстановени. Всички земеделски производители обаче получават писмено предупреждение от кмета да не навлизат в земите си, докато не бъдат напълно разчистени от взривоопасните материали."

Вестник „Стандарт" също отделя място на темата:
"Обезвреждането на снаряди с изцяло нова технология във взривените складове на Петолъчката е най-новата версия, по която работят следователите. За нея неофициално споделиха работници и жители на съседните села. Технологията е започнала да работи преди 2 месеца.
В интервю за "Стандарт" шефът на "Берета трейдинг" Десислав Делев не конкретизира каква точно технология е използвала компанията за обезвреждането на армейските боеприпаси. "Кръгът от артикули, които трябва да се унищожават, е много голям. За всеки вид, който се унищожава, има технология", посочи Делев и допълни, че голяма част от технологията на утилизация е била заимствана от германската компания "Рейнметал".
Човешка грешка или неспазване на технологичната дисциплина са основните версии, по които работи МВР за инцидента на Петолъчката. Проверява се дали квалификацията на работниците в склада за боеприпаси е била на необходимото ниво. Според запознати се проучва и дали стругът, на който са се рязали боеприпасите, е имал охладителна течност или не, което би могло да предизвика искра и взрив. Разследващите ще проверяват дали и как са правени инспекциите на фирмата "Берета трейдинг", при които не са открити нарушения. Вчера следобед е бил изпратен в Националния институт по криминалистика и криминология нов биологичен материал. В понеделник ДНК анализ установи, че останките, които са били изследвани, са на работника Станимир Киров."

Вестниците в сряда съобщават и за приватизацията на  товарните превози на БДЖ.

„Българската агенция за приватизация обяви търг за продажбата на подразделението за товарни превози на държавната железопътна компания БДЖ, съобщи АФП. Това е опит да спаси затъналото в дългове държавно предприятие.
Потенциалните инвеститори ще могат да откупят всичките 2 325 087 дяла на компанията „Товарни превози".
Пълната приватизация гарантира финансовата стабилност на БДЖ, запазване на основните й функции и подобряване на конкурентоспособността й посредством преструктуриране.
Вече има проявен интерес към закупуването на „Товарни превози" от турски и руски инвеститори, но все още не е потвърдена сделката." - пише „Труд".

„Продажбата на "Товарни превози" беше едно от условията на Световната банка, за да отпусне заем на БДЖ.
Основните цели на приватизацията на дружеството са осигуряване на високи резултати и финансова стабилност, запазване и разширяване дейността на дружеството и набавянето на финансов ресурс на "Холдинг БДЖ" ЕАД. Освен това ще се осигурят инвестиции за обновяване на железопътния парк и съоръженията и ще се запази основният предмет на дейност, се допълва в съобщението на агенцията...
Информационният меморандум ще бъде предоставен за закупуване на лица, които отговарят на предварителните квалификационни изисквания.
Така дружеството ще бъде продадено на стратегически инвеститор, който е осъществявал дейности по извършване на железопътни превози на товари за последните 10 години, a размерът на приходите за всяка от последните три финансови години възлиза минимум на 400 млн. евро
Документите за конкурса ще могат да се купят до 20 дни след обнародване на решението в Държавен вестник. Към тях няма информационен меморандум, той ще се продава само на кандидатите, които отговарят на условията за покупка на държавния дял. За стратегическите инвеститори изискването е да са работили като жп превозвач на товари през последните десет години и да имат лиценз за железопътни услуги, заедно със сертификат за безопасност. Приходите им за всяка една от последните три години трябва да са не по-малко от 400 млн. евро, освен това трябва да имат разрешение за боравене с класифицирана информация.
Финансовите инвеститори-кандидати трябва да управляват или притежават дялови участия на стойност 1 млрд. евро за всяка една от последните три години, а собственият им капитал за последната одитирана година да е поне 20 млн. лв. Те също трябва да имат достъп до класифицирана информация. Кандидат-купувачите не могат да са консорциуми, офшорни дружества, в ликвидация или несъстоятелност, обявени в банкрут и такива, които имат непогасени задължения към българската държава." - информира „24 часа".

 

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини