Мащабна реконструкция за милиони подхващат в завод Неохим

Инж.Васил Грънчаров

Започва голяма реконструкция за милиони евро в „Неохим”АД идния месец. Очакваният резултат вследствие на подобряване на енергийната ефективност също се измерва в милиони евро годишно.

Предвижда се мощностите на амонячния комплекс поетапно да бъдат изключeни от 1 до 15 юли, а след това да начене обновлението на цеха за амоняк и капиталния ремонт в останалите цехове. Престоят на цеховете за ремонтно-възстановителни дейности ще продължи около четири месеца.

За реконструкцията и предстоящия капитален ремонт разговаряме с изпълнителния директор на компанията инж. Васил Грънчаров. Той е дългогодишен ръководител в завода- автор и инициатор на редица иновационни проекти за усъвършенстване на технологичните процеси в съответствие със съвременните изисквания.


- Инж. Грънчаров, въпрос на дни е в „Неохим”АД да започне уникална по своя характер реконструкция на амонячното производство. Кога започна подготовката за нея?

- Ще се върна най-напред към предисторията. Първите контакти бяха осъществени в Рим в началото на 2009 г., където екип специалисти от „Неохим” АД участва на международна конференция и изложба, организирани от престижното британско техническо издание „Nitrogen and Syngas” / „Азот и сингаз”/. Събитието е водещо за азотно-торовите и базираните на синтез газ индустрии в света.

/Б.а. – На конференцията инж. Васил Грънчаров се представи с презентация за извършената реконструкция на цеха за амониев нитрат АС-72, чийто проект бе реализиран съвместно с научно-изследователския институт ГИАП - Москва. Инициатор и съавтор на проекта, който е в основата на единствената реконструкция в 40-годишната история на инсталациите тип АС-72, е инж. Васил Грънчаров. Усъвършенстването на инсталацията на цеха увеличи производствения й капацитет от 1360 т до 2 350 т на ден. При това в съответствие с най-добрите съществуващи технологии по отношение на нивата на емисиите от амоняк, понижение на разходните коефициенти и по-добра гранулометрия на продукта/.

Още тогава у мен вече беше узряла идеята, че трябва да направим реконструкция и на амоняка, ако искаме, образно казано, да плуваме в бурните кризисни морета. Причината е съвсем банална: намираме се в географски пояс с висока цена на природния газ; производственият ни и експортният ни капацитет е нищожен в сравнение с този на разположение в черноморския басейн. НИЕ НЕ ОПРЕДЕЛЯМЕ ЦЕНИ, А СЛЕДВАМЕ ТЕЗИ, КОИТО ДРУГИ НАЛАГАТ. Единственото противодействие е енергоефективност и управление и контрол на разходите. Тук бих желал да вмъкна, че въвеждането на системата SAP, би имало изключително дисциплиниращо въздействие в тази посока.

Точно в Рим направихме първите контакти за този проект. Преди това подготвихме СV на самата инсталация. То съдържаше всичко, което е правено някога по нея, неща без цялостна визия как трябва да изглежда тази инсталация, съобразена с реалността, която имаме като преработващи мощности.

Тук трябва да отворя една скоба. Немислимо бе да се направи такъв мащабен проект, ако не бяхме наясно с балансите – енергийни, материални и всички разходи за производство. За тази цел създадох група за анализ на производствените разходи, без работата на която този проект нямаше как да бъде обоснован. До тоя момент амонякът е бил разглеждан сам за себе си, без да се имат пред вид многобройните му връзки и зависимости с останалите производствени инсталации. Трябваше да имаме цялостна картина, за да интегрираме , образно казано, инсталацията за амоняк с останалите производствени мощности.

Не е тайна, че от пущането си в действие, амонякът никога не е работил на максималния си или близък до него капацитет. Интимно запознатите с проекта, знаят какво предизвикателство представлява това.

Решихме да работим с американската фирма KBR, със свое представителство в Лондон. Техни и наши специалисти обследваха инсталацията. Взе се решение в каква посока да се върви. Направи се базов инженеринг и в крайна сметка стигнахме до сегашната точка на изпълнение на нещата. Работното проектиране е в ръцете отдел „Проектиране” към „Неохим“. Детайли не мога да съобщя, поради конфиденциалния им характер.

Това ще бъде най-сложната операция, която е правена в историята на завода.

Реконструкцията е уникална от гледна точка на сложност понеже ще бъдат подменени вътрешните устройства на две колони с диаметър по 4 метра и височина по 50 метра, ще се работи в монтирани – изправени, вече колони .. Изисква се много точно изпълнение. Ще се премахнат тарелките и ще се монтира високоефективен пълнеж .. Трудни операции предстоят по почистването, свалянето на антикорозионните покрития, демонтажа, събличането, образно казано, на колоните от връзки и спомагателни съоръжения и особено по обработката на заварките. Ангажирана е фирма с изключително висока репутация и международна известност – Кох Глич, може би най-добрата в бранша. Освен работите по колоните, предстоят преустройства в риформинга и около него. Ще бъдат подменени вътрешните устройства и катализатора в синтез колоната, но по-нататък.. Както вече казах, целта е да бъде направено съвместяване на амоняка с целия производствен комплекс, по начин най-ефективен за комплекса като цяло и за самия амоняк. И то така, че цехът за амоняк да се балансира като мощност.

Давам си сметка, че тази реконструкция е шок за много хора, подобен на този, който някои изпитваха когато наложих въвеждането на DCS /система за разпределено управление/ в същия цех. Сега никой не си и помисля да работи без тази система и да се върне към стария начин на управление.

- По-конкретно, какво визирате с понятието баланс...

- Под баланс имам пред вид такова натоварване на цеха, еквивалентно на натоварването на преработващите мощности, което да даде приемлив разходен коефициент на природен газ, без това да се постига чрез запълване на емкости или спиране.

Това ще ни направи независими от спорадични външни пазари на амоняк в съседните нам държави. Страната ни няма терминал за морски транспорт на амоняк, заради което не можем да участваме в голямата международна търговия на амоняк. Накратко казано – за да бъдем ефективни, трябва да сме балансирани спрямо преработващите мощности, без да разчитаме на случайни и бих казал принудителни продажби на произведения в излишък амоняк.

- Кои фирми ще са главните изпълнители на предстоящата реконструкция?

- Аз споменах вече – проектът е на KBR, изпълнител на реконструкцията на колоните, което е най-важната част, е Кох Глич. Разбира се, ще бъдат наети и български фирми-подизпълнители.

Пак подчертавам, това е най-сложната и най-отговорната реконструкция, която „Неохим” предприема от пускането на амоняка в експлоатация – 1989 г. Никога досега не са правени неща толкова на дълбоко и навътре в оборудването, а бих казал и в технологията.

- За какви инвестиции става дума?

- Говорим за няколко милиона евро, но ефектът е много голям от гледна точка на консумация на газ. Параметрите на ефекта естествено зависят от текущата цена на газа. При един нормален цикъл на работа, който за нас е около 8 месеца в годината, говорим за икономия на около 13 млн. куб. м газ. Това съвсем приблизително означава - 4 млн. евро годишно.

- Успоредно с реконструкцията на амоняка, в цеха за азотна киселина също ще се правят нововъведения...

- Имаме два цеха за азотна киселина. Какво правим в единия, какво правим в другия? В т.нар. „нов“ цех трябва да сменим газовата турбина на една „многострадална” руска машина. Турбината се превръща в препъни камък за ефективната работа на целия цех: корпусът е изкорубен, не работи ефективно, губи се енергия. Цехът не работи стабилно. Тая машина е пробна серия, от нея са произведени 3 броя. Специалисти от Хабаровск, Русия, са разработили проект за редица подобрения в газовата турбина. Това е налагащ се ремонт за стабилизиране на работата на цеха, който ще се извърши следващата година и ще струва около 2,5 млн. евро.

В „старата“ азотна пуснахме проекта за ограничаване на емисиите от райски газ, който се оказа изключително ефективен. В момента трупаме кредити, които ще осребрим следващата година. Доброто там е, че на база на сегашните параметри, ще бъдем под бенчмарковото ниво.

Третият етап на търговия с емисии предвижда индустриите, които са силно енергоемки, да са обект на т.нар. „въглероден проскок“. За тях Европейската комисия прие бенчмаркови нива, които са безплатни. Ако емисиите са под тези нива – говоря за въглеродния двуокис от амоняка и за райския газ от азотните киселини – операторът има право да търгува разликата на свободния пазар. За азотните ни киселини това във всички случаи ще се случи. За амоняка няма да е така, тъй като бенчмарковото ниво дори е под стехиометричната емисия за синтеза на амоняк. Затова ще компенсираме с разликата в двете азотни киселини. Но общият баланс за „Неохим”, както и за всички оператори на инсталации, ще бъде отрицателен. Невъзможно е да се излъже закона за запазване на масите /смее се/. Въпросът е колко отрицателен?

Тази класация потребителите на торове ще определят, гласувайки със собствения си джоб. Разбираемо е, а и това е намерението на Европейската комисия, че тези в дъното на класацията ще трябва да се разделят с бизнеса си.

Определено твърдя, че сега вече няма да сме ние! Другото, което се мъчим да направим за „стария цех“, е да създадем свой собствен катализатор за редукция на N2O. Разполагаме с утвърдени специалисти от бившия Институт за малотонажни химически производства, сега „Неохим Инженеринг”. Много катализатори са правени там през годините. С помощта на проф. Шишков имаме програма, работим усърдно по нея, даже тестваме наш катализатор. Един от вариантите му показва достатъчна активност. Сега ще тестваме и втори. Всеки катализатор има определен срок на годност. Вносният, който ползваме, е скъп. Успеем ли да си направим наш катализатор, ще ни е в пъти по-евтино, трябва да мислим в бъдеще време . Още повече, че не е ясно как ще се развие пазарът на катализаторите след 1 януари 2013 г., когато започва третият етап на търговията с емисии, чиято продължителност е до 2020 г. След 2020 г. вече няма да има безплатен обяд за никого, дори бенчмарковите свободни нива ще изчезнат. Тогава всеки трябва да си купува чрез търгове квоти на свободния пазар. Същото нещо ще се случи, в по-малък обем разбира се, след 1 януари 2013 г.

- В „Неохим” усилено се работи за ефективното използване на енергийните ресурси...

- В завода има два значителни и важни енергоносителя – природният газ и парата, третият е водата. Вече пуснахме в работа автоматизирана система за управление на парата. Сега усилията са насочени към въвеждане на аналогична система за управление на водите – оборотни, отпадни, свежи. Това е енергия, която трябва да бъде под контрол.

Следващото предизвикателство е да излезем на свободния пазар на електроенергия. Работим усърдно в тая посока. Целта е да стартираме веднага след спирането на комплекса. Турбогенераторната станция произвежда еленергия за собствени нужди. Тя ще започне да произвежда повече след реконструкцията на амоняка и ремонта на турбината, и двете свързани с икономията на пара. Еленергията, която се генерира тук, е в пъти по-евтина, отколкото на свободния пазар днес, утре или в други ден.

Не по-маловажен е и проблемът с магнезиалната добавка. Тя е компонент, който способства за вътрешната стабилизация срещу сбиване на амониевата селитра. Внасяме магнезиев карбонат от Гърция, на негова база произвеждаме магнезиев нитрат, който всъщност представлява магнезиалната добавка. Проблемът е, че тази технология, която се ползва тук, е изключително неефективна, степента на извличане на магнезий от суровината е много ниска - около 50-60 процента. Това естествено води до големи загуби. Работна група заедно с „Неохим Инженеринг” имаме амбицията да направим непрекъснат процес, с който да достигнем степен на извличане над 90 на сто. До края на годината се надяваме да излезем с технология.

Интервю на Мария Василева

Източник: dimitrovgrad.bgvesti.net

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини