Замобластният Нанев заедно с пиара на администрацията поднасят венец. Зад тях е Коста Сарджев с венеца на тракийското дружество |
Тракийското дружество „Георги Сапунаров” единствено се сети, че днес/по нов стил/ българската армия завоюва най-голямата и до ден днешен победа на българското оръжие в новата му история-знаменитата битка при Одрин през 1913-та година. Въпреки неприятният привкус от изкривяване на историческата дата 13-ти март в новостилната 26-ти март, жестът е забележетилен защото НИКОЙ не се сети да отбележи одринската битка и на 13-ти. Тракийците обаче се проявиха.
„75 % от хасковлии са потомци на българи изселени от одринска и беломорска Тракия. За тях това е денят на свободата от османското робство-13/26-ти март” коментира председателят на „Георги Сапунаров” Кирил Сарджев. За българите от двете области 3-ти март не значи нищо- и след него те са под гнета на Османската империя. Именно след победата на България и съюзниците и в Балканската война, тези области получават свободата, допълни Сарджев. Както се оказва за кратко, защото съдбата им е отново преначертана отново от Междусъюзническата война. След нея даже Турция си взима загубената одринска Тракия.
Литургия за падналите герои в битките за национално освобождение отслужи Поп Митко, пред паметника на незнайният воин на площад „Свобода”. Цветя и венци поднесоха от областна администрация, БСП, Атака, неправителствени организации и граждани. Последва едночасов концерт на фолклорният ансамбъл на тракийското дружество. Независимо от активността им през годината, тракийците неизменно се събират в пълен състав за честването на Одринската битка.
Одринската битка слага край на обсадата на една от най-големите османски крепости , продължила от октомври 1912-та година, до 26-ти март 1913-та година. Именно тази битка слага край на войната. Превзета е от 2-ра българска армия командвана от ген Никола Иванов, а решаващият пробив е извършен от командуващ със сакралното име Вазов-ген. Георги Вазов, брат на великия Иван Вазов и на героя от Дойран ген. Владимир Вазов. По време на превземането си, Одрин е най-модерната османска крепост с гарнизон от 70 хил души, защитена от 24 каменни и 2 стоманобетонни форта, опасана със стотици километри окопи, десетки картечници и 520 оръдия. Била е отбранявана от Шукри паша, същия който се прочува като избива много цивилно население и четници по време на потушаването на Илинденско-преображенското възстание. Оказва се, че при среща с редовна българска армия, Шукри не е толкова добър. Българите превземат Одрин за 1 ден, прословутият и „непревземаем” форт Айваз Баба-за два часа. За втори път в световната военна история, нашите използват бойна авиация.
Одринската офанзива е края на бързата и победоносна борба на един малък народ срещу една огромна империя. Вместо обобщения-думите на британски военен кореспондент, отразяващ развоя на балканската война:
„Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинг годишно изведе на полето след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона обитатели и спря едва при портите на вражеската столица. С изключение на японците и гуркхите[7], единствено българите от всички войници влизат в битка с непоклатимото намерение да убият поне един враг.[8]”
Г.Христов
Тракийците се поклониха пред падналите герои |
Тържествена литургия |