Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел…
И по едно време усетил, че само си седи.
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Върви Щирлиц и гледа - летят жерави.
- Ех, жерави - мисли Щирлиц.
- Ех, Щирлиц - мислят жеравите.
- мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти… - помисли си крокодилът.