- Господин съдия! Възмутен съм от постъпката на обвиняемия! И то не толкова затова, че е откраднал, а защото е откраднал повече от мене…
- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!
В съда:
- Обвиняеми, как се казвате?
- Христо, без "а".
- Но в Христо няма "а"!
- И аз това ви казах…
- Моля подсъдимият да каже дали се признава за виновен! - казва съдията.
- Не мога да ви кажа, господине, защото още не съм изслушал показанията на свидетелите.
Съдията:
- Обвиняеми, защо сте зашлевил ищеца с лявата ръка през устата?
- Защото с дясната през това време се ръкувах с него.
Жена на свиждане на мъжа си в затвора:
- И се постарай да направиш по-добър тен, защото казах на всичките ни приятели, че си в командировка една година в Африка.
Съдията съобщава на подсъдимия:
- Заради тази повторна кражба сте осъден на шест години затвор! Доволен ли сте от присъдата?
- Разбира се! Щях да бъда доволен и с по-малка! - отговаря осъденият.
- Когато излезеш от затвора искам да ти помагам - казва затворническият пастор на затворника.
- Трогнат съм, отче, но се страхувам, че няма да можете. За моята специалност се изисква специална подгото...
- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?
Гледа се дело за изнасилване. Пострадалата се явява със страшно къса пола. Съдията я пита:
- Какво, предлагате направо да преминем към оглед на местопрестъплението ли?
В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.
- Защо набихте съседа си?
- Защото иначе сега щяхте да питате него защо е набил мен.
В банката.
- Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте?
- Разбира се, че ще тегля… По дяволите! Къде съм заврял пистолета?
Съдията към обвиняемия:
- Преди половин година ви осъдих за кражба на панталони, а ето, че отново сте тук!
- Извинете, господин съдия, но няма панталони, които да траят вечно!
В съда:
- На съда всичко е ясно. Да влезе убития.