В съда се гледа дело. Съдията пита подсъдимия:
- Професия?
- Акробат.
- Сержант, затворете прозореца.

Двама затворници разговарят в килията:
- Тук съм, защото печатах пари.
- Значи не си подправил банкнотите както трябва!
- Напротив, бяха без грешка. Моделът се оказа фалшив.

- Щом казвам "не съм го откраднал", значи няма да ви го върна!

- Обвиняеми, вие сте обидили служебно лице! Определям глоба от 100 лв. Искате ли да кажете още нещо?
- Бих искал, но при тези цени…

Директор на затвор към затворник с изтекла присъда:
- Имате ли някакви планове за бъдещето?
- Разбира се, господин директоре! Набелязал съм една банка и две пощи!

- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита.
- Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсет години брак това са дребни работи!

Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро.
Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.
- Хайде да ги преброим - предложил единият.
- Защо ти трябва! - отговорил уморено...

Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
- Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи - ще излежите колкото можете!

Из съдебните книжа:
\"И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.\"

Из обвинителен акт:
\"…и тогава той ме нарече с поредица от отглаголни прилагателни със сексуален оттенък…\"

- Господин съдия! Възмутен съм от постъпката на обвиняемия! И то не толкова затова, че е откраднал, а защото е откраднал повече от мене…

- Защо сте си наели толкова млад адвокат?
- Струва ми се, че процесът ще се проточи…

В съда:
- Обвиняеми, как се казвате?
- Христо, без "а".
- Но в Христо няма "а"!
- И аз това ви казах…

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

- Моля подсъдимият да каже дали се признава за виновен! - казва съдията.
- Не мога да ви кажа, господине, защото още не съм изслушал показанията на свидетелите.